България

Официално име: Република България
Столица: София
Езици: български
Валута: евро/лев
Религии: православна християнска и др.
Население: 6 500 000 души (2026)
Територия: 110 912 кв. км.
Географско положение: България е разположена в Югоизточна Европа, на Балканския полуостров. Граничи с Румъния на север, със Сърбия и Македония на запад, с Гърция и Турция на юг и с Черно море на запад. Климатът е умереноконтинентален. Средните годишни температури са 10.5 градуса по Целзий.

Първото известно население на българските земи са траките. Тракската епоха по българските заеми води началото си от най-древната история и продължава до V век. През този период се създават "Великите тракски царства" - царствата на одрисите, македоните, гетите, даките, бесите, фригите... Сред тях Македонското царство изживява имперски апогей и разпространява тракската диаспора и култура на три континента - в Африка до Египет и изворите на Нил, в Азия до Индия, Афганистан и Тяншан, в Европа - до Карпатите.
От края на пети и началото на шести век от север и североизток славянските племена анти и славини започват да навлизат по днешните български земи, тогава под византийска власт. Започва епохата на славяните, която продължава и до днес.
През 680 г. прабългарите образуват заедно със седем славянски племена, обитаващи Северна България, държава, която е призната от Византия през 681 г.
Първата българска държава съществува от 681 до 1018 г., когато пада под византийска власт. Най-голямо териториално разширение достига при цар Симеон (893-927г.).
Втората българска държава възниква през 1286 г. след успешното въстание на братята Асен и Петър и съществува от 1286 до 1396 г., когато пада под властта на османските турци. Най-голямо териториално разширение достига при цар Иван Асен II (1218-1241 г.).
Третата българска държава възниква през 1878 г. след Руско-турската Освободителна война. Най-голямо териториално разширение достига през периодите 1913-1919 г. и 1941-1945 г. Историята на Третата българска държава може да се раздели на монархически период (1878-1944), социалистически републикански период (1944-1990), демократически републикански период (1991-2007) и период на интегрираност в ЕС (2007 - до днес), който би могъл да завърши с един от двата сценария: пълно включване в ЕС по модела на САЩ и СССР или пълно възвръщане на суверенитета с отделяне от ЕС.

Третата Българска държава през своя монархически период е една от най-изостаналите аграрни страни в Европа. През 1939 година 65% от националния доход се формира в селското стопанство. Промишлеността е слабо развита. По-силно е застъпено занаятчийското производство. Хранително-вкусовата промишленост дава 51% от общото промишлено производство (1939). Тежката промишленост е съвсем слабо развита. Съществува постоянна безработица, а износът се състои предимно от преработени и непреработени земеделски произведения.
Социалистическият републикански период се характеризира с национализация на промишлеността, уедряване и коопериране в селското стопанство и държавен монопол върху външната търговия и търговията на едро. Въвежда се планово стопанско управление. Съотношението между промишленост и селско стопанство се изменя в полза на промишлеността 62:38 през 1956 г. и 81:19 през 1971 г. През 1971 г. 77% от обществения продукт се създава в държавните предприятия, 17% от се създават в кооперативните предприятия и 6% в частни стопанства.
Преходът към демократичния републикански период е преход към пазарна икономика, период на приватизация, на раздробяване на земята в селското стопанство. Той е съпътстван от рязко намаляване на жизнения стандарт, на националния доход и брутния обществен продукт. Това е време на тотален срив в промишлеността и загуба на огромни пазари за българските стоки (Големият срив, при който капиталът на България намалява десетократно, от 2 трилиона долара на 200 милиарда долара, и се отключва дългова спирала).
След Големия срив икономиката на страната постепенно се съживява. Страната достига макроикономическа стабилност и има стабилен валутен борд, нисък основен лихвен процент, и значителни валутни резерви. Пез 2007 година България става член на ЕС, а през 2026 година се присъединява към Еврозоната.

Разположена на кръстопът на култури, България е съхранила богато културно наследство. Златни съкровища на тракийски гробници, руини на римски форуми, минерални терми, театри, църкви, манастири, архитектурни ансамбли от периода на Българското Възраждане са само част от българския принос в европейската и световна материална култура.
Средновековните ръкописи, съхранили българската писменост и език (най-старият славянски), народните обичаи и празници, музиката и песните са показатели за висока и стара духовна култура. Неслучайно България е една от малкото държави в света, които имат за национален празник празника на своята култура.
Стотици обекти на територията на нашата страна са обявени за паметници на културата от национално, регионално и местно значение. Осем от тях са признати за уникални, имащи световно значение. Те са записани в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. България е известна със своята фолклорна музика. Българска народна песен е записана на Златния диск, изпратен в Космоса.