Сирия

За страната

География
История
Икономика
Култура
Политика
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Национални институции
Конституция
Премиер
Сирийско посолство
Министерство на туризма
Министерство на образованието
Министерство на агрикултурата
Бизнес център
Министерство на индустриалното развитие
Министерство на икономиката и външната търговия
Министерство по иригация
Сирия бизнес
Организация за хранителна индустрия
Компания за електричество и комуникации
Национален информационен център
Сирийската индустриална камара
Изборите в Сирия
Политика
Вестник Баас
Политически партии
Реформистка партия
ССНП
Демократи
Асоциация на науките
Ал-партия
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
Сирия -- География --

Официално име: Сирийска арабска република
Столица: Дамаск
Езици: арабски, кюрдски и други
Официална валута: сирийски фунт
Религии: мюсюлмани - 88.7 %, християни - 11.1 %, други – 0,2 %
Население: 18 448 800
Територия: 185 180 кв. км
Релеф: Сирия представлява пустинно плато, пресичано от планински масиви и тясно крайбрежие. В централната западна част и на север се намират планините Антиливан и Бишри. Най-високата точка е връх Хермон (2 814 м.), който се намира на югозапад.
Териториално деление: 14 губернаторства (мухафази)


Сирия -- История --

Най-старите следи от цивилизация по земите на Сирия датират от преди 9-10 хилядолетия. Според някои средновековни арабски историци като Ибн-Асакер, крепостните стени на Дамаск били едно от първите построени след Потопа градски съоръжения.През XVI в. пр. Хр. по-голямата част от земите на днешна Сирия влизат в състава на Египетското царство. Около два века по-късно те са присъединени към процъфтяващата по онова време Хетска държава.През 1100 г. пр. Хр. се обединяват с арамейските племена и основават силно царство със столица Дамаск. То загубва независимостта си през 732г. пр. Хр. ,когато Сирия е завладяна от асирийците. През 333 г. пр. Хр. Дамаск е покорен от войските на Александър Македонски, водени от Парменион. През 64 г. пр. Хр. Сирия се превръща в основна част от римската провинция Арабия, управлявана от елинистическата династия на Селевкидите. По това време страната става и един от най-големите центрове на ранното християнство, откъдето то се разпространява към цяла Европа. През 395 г. Сирия е владение на Византия и остава под нейно управление до 640 г. при арабското нахлуване, което води до ислямизация на населението. През 1096 г. страната е покорена от кръстоносците и голяма част от Сирия влиза в състава на създаденото от тях Йерусалимско кралство. През XII в. Сирия попада под властта на египетските мамелюци.. От 1516 г. в продължение на 4 века Сирия е част от Османската империя. Независимостта си страната получава едва през 1941 г., като преди това повече от 20 години е била окупирана от британски и впоследствие – френски войски. Но де факто Сирия е суверенна държава от 1946 г., когато чуждите войски окончателно се напускат територията й. Това става на 17 април, ден, който се чества за национален празник. От 1946 до 1956 г. Сирия преживява политически сътресения. През 1948 г. Сирия взима участие във Арабско-Израелската война, в съюз с местните арабски нации в опит да попречат на Израел да обяви независимост. Политическата нестабилност води до обединяване на Египет и Сирия през 1958 г. Обединяването на двете държави в Обединена Арабска Република просъществува до 1961 г след държавен преврат от страна на Сирия. През 1967г. избухва така нар. Шестдневна война между Израел и арабските и? съседки Египет, Йордания и Сирия. Войната е с блестящ успех за Израел и в резултат 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения. През Октомврийската война (1973 г.) Сирия безуспешно се опитва да си възвърне от Израел Голанските възвишения. След началото на арабо-израелските преговори за мир в Близкия изток (1991 г.) между Сирия и Израел се провеждат няколко кръга преговори, които от началото на 2000 г. са в застой.На 26 април 2005 г. Сирия окончателно прекрати военното си присъствие в Ливан.

Сирия -- Икономика --

Обща информация.Сирия е аграрно-промишлена страна със смесен тип икономика. Тя се характеризира със силна намеса на държавата в стопанския живот. . Едва през 2001 г. са позволени частните банкови операции, а 2 години по-късно се появяват и 3 недържавни банкови институции. Селското стопанство произвежда основно жито, ечемик, памук, захарно цвекло, тютюн, зърнено-бобови култури и маслини. Сирия е сред първите десет държави в света по производство на памук ( 1.1 млн. т. като само 12 % от засетите площи се напояват) . Сирийската икономика е силно зависима от добива на суров петрол и природен газ и на износа на нефт и нефтопродукти. Запасите, с които разполага, са сравнително добри, но не са достатъчно ефективно експлоатирани. Запасите на суров нефт възлизат на 2,5 милиарда куб. м. Националните газови резерви са около 270, 7 милиарда куб. м. Важните индустриални райони са тези около Халеб, Дамаск, както и в областта около Хомс и Хама. Около половината от добиваното количество петрол се изнася, което осигурява на страната до 70-80 % от приходите и в твърда валута. Запасите от фосфати се оценяват на около 1 милиард . Годишно се добиват около 2,8 милиона т.. Други развити отрасли са нефтопреработвателната, циментовата, текстилната и тютюневата промишленост. Промишлеността определя 20% от БВП. Въпреки тези факти сирийската икономика има много сериозни проблеми, които възпрепятстват растежа й. Някои от тях са: твърде големия държавен сектор, който управлява тромаво; намаляващо производство на нефт; високо ниво на корупция; слаби финансови и капиталови пазари; високо ниво на безработица, тясно обвързана с голям растеж на населението. Като резултат от неефикасната планирана икономика и корупционните практики, Сирия има слаба производителност и недостатъчни инвестиции. Растежът на БВП за 2005 г. е около 2.9 %. Най-важните аспекти на сирийската икономика са селското стопанство и нефтодобивът. Делът на селското стопанство в БВП възлиза на 25 % и заема 42% от работната сила. Правителството се надява да привлече инвестиции , за да диверсифицира своята икономика и да намали дела на селското стопанство и нефтодобива. Една от основните причини за бавното развитие на икономиката е ,че приватизирането на държавните предприятия се отхвърля поради идеологически причини. Брутният вътрешен продукт за 2007 г. е 87.091 милиарда долара, реалният растеж е с 3.3% като на глава на населението средният доход е 4,488 долара. Валутните и златните резерви на страната се изчисляват на около 5 милиарда долара, а външният дълг- на около 4 милиарда долара.
Труд. Населението на Сирия е около 19 милиона и приблизителният растеж е 2.45%, като 75% от населението е под 35 годишна възраст и повече от 40% по 15 годишна възраст. Около 200 000 души стават част от трудовия пазар всяка година. Според сирийското правителство безработицата е около 7.5%, но по-точни независими източници я оценяват на 20%. Работниците в държавния и публичния сектор представляват една четвърт от работната сила и за труда си получават много ниско възнаграждение. За 2006 г. работната сила на Сирия възлиза на 5.5 милиона. В зависимост от вида на заетост за 2003 г. 26% от работната сила е в селскостопанския сектор, 14%- в индустриалния сектор, 60% - услуги. Безработицата е висока- 12,5 %, а крайно бедното население е 11,9 % за 2006 г.
Транспорт. За сравнително недоразвита страна железопътната инфраструктура на Сирия е с много високо качество и много скоростни услуги. Железопътните линии са 1.5 хил. км и повечето товар се пренася от Сирийската железница. Асфалтираните шосета са 28 хил. км . Основните морски пристанища са Латакия и Тартус. Международните летища са Дамаск и Халеб.
Търговия. Една от основните причини за провала на Сирия да се присъедини към нарастващата взаимосвързана световна икономика са предприетите политики от 60-те години до края на 80-те, които включват национализация на компаниите. Сирия се оттегля от Общото споразумение за митата и търговията ( ГАТТ) през 1951г. заради присъединяването на Израел. Не е член на Световната търговска организация, въпреки че е подала молба за присъединяване през 2001г. За момента развива свободно търговски спогодби на регионално ниво. На 1 януари 2005 г. митническите данъци между Сирия и членове на ГАФТА са елиминирани. Също така Сирия е подписала споразумение с Турция за свободна търговия, което е в сила от 2007 г. и визира бъдещо споразумение с ЕС. Основен външнотърговски партньор на страната е ЕС. Външната търговия се характеризира с отрицателен баланс. Износът се състои от нефт и нефтени продукти, памук и текстил, фосфати, месо и живи животни. Вносът включва основно машини и транспортни средства, храни, тютюн, химикали и химически продукти. Сирия има подписани споразумения за свободна търговия с повечето арабски страни. Търговският стокообмен с Ливан е напълно безмитен.Предимно в Сирия се внасят суровини от изключително значение за индустрията , превозни средства, съоръжения и машини за селското стопанство. Печалбите от износ на нефт и сумите, които пращат на близките си Сирийските емигранти, са основните източници на чуждестранен приход.
Валута и банково дело. Паричната единица в Сирия е сирйската лира (LS) = 100 пиастри (50 лири са около 1 USD). След падането на Турската империя, Сирия попада под френски мандат и банката определя нова Ливано-Сирйска валута, обвързана с франка,която да има давност 15 години ,считано от 1924г. Две години преди изтичането на срока двете валути се разделят с основаването на търговска банка- Banque de Syrie. По-късно банката се преименува на Banque de Syrie et Liban (BSL) и започва да действа като официалната банка. През 2001 г. Сирия легализира частното банкиране. През 2004г. 4 частни банки започнаха извършване на операции. Август 2004г. се избраха членовете на комитета, който да съблюдава изграждането на фондовия пазар. Отвъд финансовия сектор, сирийското правителство е постановило големи промени , свързани със данъчните закони, се твърди,че ще бъдат извършени и промени с търговските закони, които регулират правата на собственост.


Сирия -- Култура --

Много често наричат Сирия „най-голямата малка страна в света”. Там, на територия не много по-голяма от тази на България, е концентрирано такова уникално богатство от история, култури и цивилизации, с каквито малко страни по света могат да се похвалят.А археологическите проучвания около древните останки на Угарит, Мари и Ебла, доказват наличие на богата материална култура още в IV-III хилядолетие пр. Хр. Оттогава датира и първата азбука в историята на човечеството (запазена на глинени плочки, открити през 1933 г. в местността Рас Шамра при разкопките на останките от финикийското царство Угарит).По това време на територията на днешна Сирия живеят предимно племена от семитски произход, създали, просъществували столетия, силни градове-държави. Някои от тях и до ден днешен остават загадка за историците. Сирия получава името си от гърците и римляните и вероятно произлиза от вавилонското suri. Арабите са наричали Сирия и неопределено голяма територия около нея с думата Sham, която се превежда като „северният регион” , „ югът”, „ Сирия”, или „ Дамаск”. Арабите продължават да използват този термин като нарицателно за Сирия до двадесети век. Името продължава да се използва обаче като обобщаващо име за Йордания, Сирия, Ливан, Израел и е станало символ за арабската общност. Сирия е сравнително етнически хомогенна ( 80% от населението са араби). Религиозните различия се толерират, а малцинствата поддържат отделни етнически, културни и религиозни идентичности. Мюсюлманите Alawite около половин милион души живеят в региона на Латакия. Друзите -малка група, която живее в планинския регион на Jebel Druze – са известни като жестоки войни. Арменците от турция са християни. Кюрдите са мюсюлмани, но имат отделна култура и език, заради който са били преследвани из Средния изток. Киркасияните са също мюсюлмани, но са от руски произход и като цяло имат светла коса и кожа. Номадските бедуини водят такъв начин на живот, който генерално ги разделя от останалата част от обществото. Те гледат овчи стада и се движат из пустинята, въпреки, че някои от тях са се установили в градове и села. Друга група, отделила се изцяло политически и социално, са около 100, 000 палестински бежанци, които напускат дома си през 1948 с основаването на Израел. Сирия е страна с богата култура и общество на традиции. Важните аспекти от живота като семейство, религия, образование, самодисциплинираност се характеризират със силно морални ценности. Сирийците отдават огромно значение на традицията и се представят на високо ниво както у дома, така и в чужбина. Напълно нормално е да срещнеш навсякъде по света сирийско семейство, което все още живее по старите обичаи. Традиционното мислене може също да бъде открито по начина, по който жените са третирани. Съпругите в градовете са отговорни за домакинството и не напускат домовете си. Селските жени често работят на полето като допълнение към домашните задължения. Въпреки че жените имат юридическото право да работят , има големи препятствия за това. Друг аспект е разслоението на хората на класи. Хората от различни класи по правило не социализират едни с други и тези от по-ниска класа обикновено заемат своята по низша позиция със смирение и подчинение. Класовите разделения могат да бъдат обвързани с расовите различия. Обикновено светлокожите заемат по –високи икономически и политически позиции, а нискоквалифицираните работници са тези с по-тъмна кожа. Традиционните къщи в стария град на Дамаск и Алепу и другите сирийски градове са запазени и по традиция кварталите имат дворове, обикновено по средата, на който има фонтан , от който тече изворна вода. В дворовете обикновено могат да бъдат видени засадени цитрусови дървета, лози и цветя. Извън големите градове като Дамаск, Алепу или Хомс, жилищните комплекси са организирани в селища. Самите сгради са много стари, предавани от поколение на поколение от векове. Повечето сгради са бетонени и обикновено небоядисани. Фокусната част на всеки град е сук или пазара, лабиринт от алеи, обори, малки магазини, които също включват древни джамии и олтари. По традиция, жилищните квартали са разделени по етнически или религиозни признаци. В днешно време, основният признак, който дели сирийците е заможността. Сирийците имат голям принос в арабската литература и музика и имат богата поезия, както устна така и писмена. Сирийските писатели, имигрирали в Египет, са изиграли жизненоважна роля за културното съживяването на арабската литература през деветнадесети век. Известни съвременни сирийски писатели са Адонис, Мохамед Магу, Хайдар Хайдар, Гада Ал-Саман, Низар Кабани и Закария Тамер. До седемдесетте години на деветнадесети век киното е било важна част от частния сектор, но инвестициите постепенно са насочени към по- доходоносния бизнес със сериали. Сирийските сапунени опери имат сериозно дялово участие на източно арабския пазар. Въпреки упадъка занаятите продължават да дават работа на хиляди. Сирийската храна се състои предимно от южно средиземноморски, гръцки,и азиатски ястия. Някои са пък поизлезли от турски и френски рецепти. Популярни ястия са шиш кебап, пълнени тиквички, ябра ( пълнени гроздови листа) и фалафел . Повечето ресторанти са открити. Храната има много голямо значение за празненствата. По време на Рамазан, краят на всеки ден е отбелязван с празнична вечеря, наречена iftar. Вечерята започва с мълчание и е консумирана много бързо. Последният празничен ден включва консумирането на големи количества храна, които включват най-вече сладки. Храната е централен елемент от сватби и други празненства.


Сирия -- Политическа система, право и управление --

Сирия е президентска република.
Обща информация: Президент : Башар Ал Асад (17. 07.2000; 27.05.2007); Министър председател: Мохамед Наджи ал Офтари (19.09.2003); Председател на Народното събрание - д-р Махмуд ал Абраш (07.10.2003); Министър на външните работи – Уалид ал Муаллем (февр. 2006).
Форма на държавно управление: Ръководна роля в държавното управление и обществено-политическия живот има управляващата партия “Баас”. Президентът се избира с референдум за срок от седем години. Според Конституцията президентът трябва да е мюсюлманин, но ислямът не е обявен за държавна религия. Министър-председателят и членовете на правителството се назначават от президента. Народното събрание е еднокамарно
Властите: Изпълнителната власт на Сирия се представлява от президента, двама вице президенти, министър председател, министерски кабинет. Народното събрание е еднокамарно. Съдебната власт се състои от Върховен Конституционален съд, Касационен съд, Съдилищата на държавна сигурност. Главен източник на законодателствуване е ислямската юриспруденция. Сирийската съдебна система има елементи от османските, френските и излямски закони. Сирия има съдилища на три нива: съд на първа инстанция, апелативен съд и конституционен съд. Религиозните съдилища се разрешават лични и семейни въпроси.
Основни политически партии: Ръководна роля в политическия и обществения живот на страната играе Националният прогресивен фронт, създаден през март 1972 г. Той се ръководи от генералния секретар на управляващата партия “Баас”, който е и президент на страната. НПФ обединява седем политически формации: Арабска социалистическа партия "Баас", Сирийска комунистическа партия, Арабска социалистическа юнионистка партия, Движение на арабските социалисти, Партия Арабски социалистически съюз, Сирийска арабска социалистическа партия и Социалдемократическа юнионистка партия.Конституцията забранява създаването и дейността на политически партии и движения на религиозна основа.
Държавно устройство и вътрешно положение: Действащата конституция е от 13 март 1973 г. Тя оправомощява Баас с лидерски функции на държавно и обществено ниво. Президентът се избира с референдум за седем годишен мандат. Сегашният президент Башар Асад бе преизбран за втори седемгодишен мандат, след като получи 97,62 процента от гласовете на национален референдум, на който той бе единственият кандидат, предадоха осведомителните агенции. Сирийският вътрешен министър Басам Абдел Маджид съобщи, че срещу преизбирането на Асад са гласували едва 19 635 души от общо близо 12 милиона избиратели, участвали в референдума. Възрастта за правото на избирателен вот е 18 години.Този голям консенсус показва политическата зрялост на сирийците и яркия успех на нашата демокрация и многопартийна система, каза Маджид.Четиридесет и една годишният президент контролира управляващата партия Баас, която взе властта с преврат през 1963 година. Президентът също е генерален сецретар на партията и лидер на Националния прогресивен фронт, който представлява коалиция между десет оторизирани от правителството политически партии. НПФ обединява седем политически формации: Арабска социалистическа партия "Баас", Сирийска комунистическа партия, Арабска социалистическа юнионистка партия, Движение на арабските социалисти, Партия Арабски социалистически съюз, Сирийска арабска социалистическа партия и Социалдемократическа юнионистка партия.Конституцията забранява създаването и дейността на политически партии и движения на религиозна основа. Конституцията изисква президентът да бъде мюсюлманин, въпреки че ислямът не е държавната религия. Конституцията дава право на президентът да назначава министри, да обявява война и извънредно положение, да издава закони, които обаче трябва да се ратифицират от Народното събрание, да амнистира, да прави поправки конституцията и да назначава държавни служители и военен персонал.
Закон за извънредно положение: От 1963 законът за извънредно положение се прилага в Сирия, като суспендира предвидената в конституцията защита за сирийсците. Сирийските правителства са оправдавали това положение заради продължаващата война с Израел и заплахите от тероризъм.
Отбрана: Президентът на Сирия е главен командир на сирийските военносили, които представляват 400 000 при нужда мобилизирани войници. Военната служба е задължителна; мъжете служат 30 месеца при навършване на 18 години. Около 20 000 сирийски войници са разгърнати на фронта в Ливан до 27 април 2005 година, когато последници войници напускат територията след 3 десетилетия. През 2005 години разходите за военни цели възлизат на 5.9 % от БВП.

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!