Сомалия

География

Официално име: Република Сомалия;
Столица: Могадишу;
Говорими езици: сомалийски, аф-мааи (в централната южна част на страната), суахили, арабски, английски, италиански;
Официална валута: сомалийски шилинг
Религия: сунити
Население: 10,7 милиона души;
Територия: 637 540 квадратни километра;
Релеф: Сомалия се намира в регион, познат като Африканският рог (тъй като на карта прилича на рог на носорог). Страната е с най-дългата брегова ивица на континента. Територията й се състои главно от плата и равнини;
Административно разделение: 18 региона (гоболи), които са от своя страна разделени на области (общо 27 региона);
Географско местоположение: Сомалия граничи с Джибути на северозапад, Кения на югозапад, Аденския залив с Йемен на север, Индийски океан на изток и Етиопия на запад;
Етническа структура: 85% етнически сомалийци
Здравеопазване: Сомалия е една от страните с най-ниски нива на ХИВ-инфекции в цяла Африка. Това се дължи на мюсюлманската природа на населението и спазването на мюсюлманските обичаи. Докато през 1987 година приблизително 1% от възрастното население в Сомалия е било заразено с ХИВ, по-скорошни данни от 2007 година показват, че само 0,5% са в тази група, независимо от гражданската война.

История

Районът на днешна Сомалия е бил обитаван от хора още от палеолитния период. Пещерни рисунки, датиращи от 9000 г. пр. Хр, са били открити в северната част на Сомалия. Най-старото доказателство за погребения в региона на Африканския рог идва от гробища в Сомалия, датиращи от 4 хилядолетие преди Христа.
Пирамидални структури, гробници, разрушени градове и каменни стени в Сомалия са доказателство за древната цивилизация, която някога е процъфтявала на Сомалийския полуостров. Резултати от археологически разкопки и проучвания в Сомалия показват, че тази цивилизация имала древна система за писане, която все още не е разчетена, както и доходоносни търговски взаимоотношения с древен Египет и Микенска Гърция от второто хилядолетие преди Христа, което подкрепя становището, че Сомалия всъшност е древното Кралство Пунт.
През Класическия период в градовете Мосилон, Опоне, Малао, Мундус и Табае в Сомалия се развивал успешен бизнес с търговци от Финикия, Древен Египет, Гърция, Партианска Персия, Саба, Набатеа и Римската империя.
Индийските търговци в продължение на векове разпространявали големи количества канела от Цейлон и Далечния изток до Сомалия и Арабия. Това се казва, че е била най-добре пазената тайна на арабски и сомалийски търговци в търговията им с римския и гръцкия свят. Римляните и гърците смята за източник на канела земите на Сомалия, но в действителност високо ценения продукт е докарван в Сомалия чрез индийски кораби.
Историята на исляма в региона на Африканския рог е толкова стара, колкото е и самата религия. В началото преследваните мюсюлмани избягали в пристанищния град Аксумите на Зейла в днешна Сомалия, като търсели защита от Курайш. Някои от мюсюлманите, които са получили закрила, се установили в части на региона на Африканския рог и започнали да насърчават религията.
Победата на мюсюлманите над Курайш през 7-ми век е имала значително въздействие върху сомалийските търговци и моряци, тъй като всички техни арабски търговски партньори приемат исляма и главните търговски пътища в Средиземно море и Червено море попадат под властта на мюсюлманските халифи. Могадишу се превърнал в център на исляма по Източното африканско крайбрежие. Векът между 1150 и 1250 бележи решаващ обрат в ролята на исляма в Сомалийската история. Якут Ал Хамави и по-късно ибн Саид отбелязват, че берберите (сомалийски) са една просперираща мюсюлманска нация по време на този период. Султанатът Адал по това време е бил център на търговска империя. След време попада под влиянието на процъвтяващото Кралство Ифат и оцелява под негов патронаж.
Столица на Ифат е Зейла, разположена в северната част на днешна Сомалия, от където армията на Ифат завладява древното Кралство Шоа през 1270. Това завоевание заражда съперничество за надмощие между соломонските християни и мюсюлмански Ифати. След няколко опустошителни войни соломоните побеждават.
През епохата на Ахураан султанатите и републиките Мерса, Могадишу, Барава, Хобио и техните пристанища процъфтяват и развиват доходоносна търговия с кораби, плаващи към и от Арабия, Индия, Венеция, Персия, Египет, Португалия и Китай. Вашко да Гама, който преминава през Могадишу през 15 век, отбелязва, че това е голям град с къщи на четири или пет етажа, с голям двор в центъра, богат на джамии с цилиндрична минарета.
Европейският интерес към Сомалия се развива след 1839, когато британците започват да използват Аден, на южния бряг на Арабия, като мястото за товарене на въглища и месо на път за Индия.
Франция и Италия, които също се нуждаят от подобни съоръжения за товарене на въглища за собствените си кораби, установяват станции в северните сомалийски региони. Когато през 1880 започва европейската надпревара за Африка, това са трите държави, състезаващи се за сомалийските територии. Скоро се появява и четвърти съперник, Етиопия, когато през 1889 Менелик Втори става имератор.
След кратък въоръжен сблъсък Франция и Великобритания се споразумявят през 1888 г. за техните сравнително малки дялове на брега. Френският регион около Джибути става официално известно като Кот Франсе дьо Сомали (френски крайбрежие на Сомалия, често се нарича на английски език френският Сомалиленд). Тази територия остава френска колония, докато става независима Република Джибути през 1977 година.
Британското влияние в крайбрежната зона около Зейла и Бербера става официално през 1880 след поредица от договори, обещаващи закрила на вождовете на различни местни сомалийски кланове. Регионът става протекторат под името Британска Сомалия.
Въпреки че Франция и Великобритания по този начин придобиват контрол над два ценни района по бреговата линия (с голямо търговско значение сега, когато Суецкия канал е отворен), най-голямата част на Сомалия се оспорва от Италия и Етиопия.
Италия установява власт по протежение на бреговете на изток отвъд Британска Сомалия, и италиански фирми придобиват части от източните сомалийски крайбрежия. През 1884 Италия и Великобритания по взаимно съгласие договарят границата помежду си. По начало Италия е в благоприятни отношения и с Етиопия, фиксирани в договора Учиали относно Еритрея.
Но различия по отношение на действителното значение на Еритрейския договор бързо охлаждат отношенията между Италия и Етиопия. Това води до война през 1896, в която италианците са победени в Адува.
Въпреки че тези събития се отнасят само за областта Еритрея, отслабената позиция на италианците има преки последици в Сомалия. Има голям сомалийски регион, Огаден, който се намира между Етиопия и крайбрежната част на Сомалия, където италианците са активни. След поражението в Адува италианците не са в състояние да завземат този район, въпреки че дотогава той не принадлежи на ничия имераторска власт. Резултатът е ново селище, принадлежащо на Етиопия (1896-7).
Нова ера на конфликти започва в Сомалия през 1923 г. с пристигането в италианската колония на първия управител, назначен от Мусолини. След активно разширяване на италианските територии, Етиопия е анексирана през 1936 година.
Френска и Британска Сомалия са изцяло заобиколени от Италианска Еритрея, Сомалия и Етиопия - известни като Италианска Източна Африка.
До 1940 г. бритнците се оттеглят от колониите си. Въпреки това през 1941 г. британските сили си връщат цялата област (с изключение на Френския Сомалиленд) от италианците, като по този начин обединяват почти цялата територия на Сомалия под британско управление.
Между 1948 и 1950 г. се възстановяват колониалните граници, договорени през 1897 година. Етиопия запазва Огаден и Никав. Френска и Британска Сомалия се запазват както преди. През 1950 г. италианците се завръщат в Сомалия под попечителството на ООН, с ангажимента да обявят колонията за независима в рамките на десет години.
През 1960 година британските и италианските колонии се обединяват под името Република Сомалия. Френската колония става независимата Джибути през 1977 г.
Основната задача след обявяването на независимостта на Сомалия е да се съберат трите големи сомалийски района, хванати в капана на други държави - на Френска Сомалия, Етиопия и северната част на Кения.
Неуспехът на това начинание се дължи до голяма степен на факта, че Етиопия и Кения са подкрепени от Запада, в резултат на което Сомалия търси военна помощ от Съветския съюз. Независимо от това сомалийското правителство успява да поддържа сравнително неутрална позиция в международни отношения през 1960 - позиция, която се променя драстично след 1969.
Печелившата страна в първите избори на новата република е SYL или Сомалийска Младежка Лига, създадена първоначално за кампанията за независимост в рамките Британския Сомалиленд. Изборите през март 1969 донасят на партията мнозинство. Партията става все по-авторитарна в управлението си, докато през октомври същата година полицай убива президента, Мохамад Егал. Няколко дни по-късно, в назряващата политическа криза, командирът на армията, Мохамед Сиад Баре, иззема властта. Президентът Сиад е непоколебим при избора си коя страна да подкрепи в Студената война. Другарят Маркс, другарят Ленин и другарят Сиад скоро се появяват заедно по банери и плакати на правителствени митинги.
Сиад въвежда марксистка идеология, установявайки върховенство на партията. В крайа сметка Сомалия става тоталитарна страна.
През 1977 г. Сомалия атакува етиопски гарнизони в Огаден, след като в Етиопия настъпва хаос при падането на Хайл Селасие. Президентът Сиад е предаден от избраната суперсила. Съветският съюз вижда потенциален съюзник в лицето на Етиопия.
В началото на 1978 г. етиопската армия, използваща съветска техника и подкрепена от кубински войски, завладява Огаден. Резултатът е масово изселване на стотици хиляди сомалийски бежанци през границите в Сомалия.
В преодоляването на тази катастрофа се образуват партизански групи, възнамеряващи да свалят Сиад и репресивния му централизиран режим. Резултатът е гражданска война на територията на цяла Сомалия, довела до свалянето от власт на Сиад през 1991 година. Той се оттегля в името на безопасността на своя клан. През 1991 г. бившата Британска Сомалиленд обявява независимостта си под името Република Сомалиленд.
Военният конфликт унищожава селскостопанските култури в Сомалия и се стига до масов недоимък на храна. Враждуващите милиции разграбват хранителните запаси, раздавани от международните агенции. До декември 1992 г. ситуацията е такава, че ООН се намесва активно, като изпраща 35 000 войници по време на Операция Възстановяване на надеждата.
ООН за кратко възвръща ред, като свиква петнадесет враждуващи групи на преговори за мир и разоръжаване в Адис Абеба през януари 1993 г. На пръв погледа това изглежда има ефект, но в действителност положението продължава да се влошава. През март 1994 г. американските и европейски войски, изпратени от ООН, се оттеглят, тъй като намират нивото на жертвите за неприемливо. Войски от африканските страни и индийския полуостров остават на място.
През останалата част от десетилетието положението се влошава. От края на 1994 г. столицата Могадишу е разделена между двете най-мощни военни разделения. Във всяка от двете страни лидерът се обявява за президент и организира правителство. През март 1995 г. останалите сили на ООН са евакуирани от брега под закрилата на международна флота. В края на десетилетието единственият останал незасегнат участък е отцепилата се република Сомалиленд в северозападната част. Въведена е временна конституция и е избран президент през 1997. Но бъдещата република така и не успява да си спечели международно признание.
След гражданската война клановете Харти и Танаде се обявяват за самостоятелната държава Пунтленд в североизточната част, като заявяват, че ще участват във всички помирения, които Сомалия би предприела за формиране на ново централно правителство.
През 2002 г. Югозападна Сомалия, състояща се от Бей, Бакол, Близка Джубада, Гедо, Долна Шабеле, Долна Джубада се обявява за самостоятелна страна, въпреки, че първоначалните подбудители са имали контрол само над Бей, Бакол и части от Гедо и Близка Джубада.
Въпреки че конфликтът между Хасан Мохамед Нур Шатигадуд и двамата му заместници отслаби Раханвеин във военно отношение от февруари 2006 г., югозападът стана водещ в ПФП (Преходно федерално правителство) със седалище в град Байдоа. Шатигадуд става министър на финансите, първият му заместник Адан Мохамед Нуур Мадобе става министър-председател и вторият му заместник - Мохамед Ибрахим Хабсаде - става министър на транспорта.
През 2004 г. ПФП провежда среща в Найроби, Кения и публикува устав за управление на нацията. Столицата на ПФП се намира в днешна Байдоа.
Междувременно Сомалия е една от многото страни, засегнати от цунамито, което удари индийския бряг след земетресението през 2004, унищожавайки цели села и убивайки около 300 души. През 2006 г. Сомалия беше залята от проливните дъждове, които сполетяха целия регион на Африканския рог, засягащи 350 000 души.
Съперничеството вътре в клана продължи и през 2006 г., с декларирането на регионална автономия на Джубаленд, състояща се от части от Гедо, Близка и Долна Джубада. Баре Адан Шайър Хирале, председател на Джуба Валей Алианс, която идва от Галгудууд, централна Сомалия, е най-силният лидер там. Както Пунтленд, това регионалното правителство не иска пълна държавност, но някакъв вид федерална автономия.
Конфликтът избухва отново в началото на 2006 г. между съюза на военачалниците на Магадишу известен като Съюз за възстановяването на мира и антитероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите. Социални промени в законите и дори забрана срещу гледане на филми и футбол публично, са част от промените наложени от СИС (Съюз на Ислямските съдилища). Съюзът е воден от шейха Шариф Ахмед. СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. От Държавния департамент на САЩ не приемат това твърдение, но в същото време и не отказват това; казват, че САЩ не приемат никакво действие, което да нарушава международното оръжейно ембарго на Сомалия.
Ислямистите надделяват. Останалите сили на СВМАТ се оттеглят на изток и към границата с Етиопия и съюзът им се срива напълно. Поддържаното от Етиопия преходно правителство иска намесата на Африканските мироопазващи сили. СИС междувременно се противопоставят яростно на навлизането на външни войници — повечето етиопци — в Сомалия. Междувременно СИС и тяхната милиция взима контрол над много части от Южна Сомалия, като употребява сила, вместо продължаване на приключилите договори с местното население. Ислямската милиция остава по границите на Етиопия, което е убежище на много сомалийци и преходното правителство на Сомалия. На 1 ноември 2006 г. преговорите между СИС и преходното правителство за мир пропадат.
Международната общност се безпокои от факта, че може да избухне гражданска война, заедно с етиопците и еритрейските сили, подкрепящи противоположните страни. Войната избухва на 21 декември 2006 г. след изказване на лидера на СИС — шейх Хасан Дахир Ауейс: „Сомалия е в състояние на война и всички сомалийци трябва да участват в тази битка срещу Етиопия“ и тежкият бой избухва между ислямистката милиция от една страна и сомалийското преходно правителство в съюз с Етиопия от друга. През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите в Сомалия. Етиопският информационен министър Берхан Хайлу заявява, че се цели във включването на град Буурхакаб в границите на Етиопия. Този град е в близост до Байдоа — прикритието на Временното правителство. Етиопски реактивен изтребител бомбардира Международното летище в Могадишу, без да нанася сериозни щети, но етиопците подтикват да закрият летището. Други етиопски реактивни изтребители нападат военни летища западно от Могадишу. Етиопският премиер Мелес Зенави обявява, че неговата страна води война срещу СИС, за да защити сувереннитета на страната. Изказването гласи така: „Етиопски отбранителни сили бяха принудени да влязат в войната към суверенитета «защита» на страната и за да затъпят многократни атаки с ислямистки съдебни терористи и антиетиопски елементи, които те поддържат“.
На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града. Ден по-късно, след преговори с водачите на местните кланове, премиерът Али Мохамед Геди обявява „началото на нов живот“ за Сомалия. Ислямистите, организирани в групировката "Ал Шабаб", продължават съпротивата срещу правителствените войски. Ислямистите отстъпват с ариергардни боеве на юг към град Кисмайо, а после към Рас Камбони, на границата с Кения. В началото на януари етиопците и временното сомалийско правителство започват офанзива, резултат от която е битката за Рас Камбони. Съединените щати се намесват открито, нанасяйки въздушни удари срещу ислямистите. След няколкодневни боеве ислямистката база в Рас Камбони е превзета.
На 19 януари Съветът за мир и сигурност на Африканския съюз решава да изпрати 7600 миротворци в Сомалия за шест месеца. Уганда, Нигерия и Малави обявяват, че ще участват в тези сили, които би трябвало да бъдат изпратени до няколко седмици.

Икономика

Селско стопанство е най-важният сектор, с добитък, съставляващи около 40% от БВП и около 65% от приходите от износ. Номадите и полуномадите, които са зависими от добитъка за оцеляване, съставляват голяма част от населението. След добитъка и бананите, захарта, соргото, царевицата и рибата са продукти, предназначени за вътрешния пазар. Малкият индустриален сектор, основаващ се на преработката на селскостопански продукти, съставлява 10% от БВП. Американски и китайски петролни компании се интересуват от развитието на Сомалия по отношение на петрол и други природни ресурси. Провинцията Пунтланд в североизточната чат на Сомалия има потенциал за производство на 5 до 10 милиарда барела петрол на година.

Култура

Кухнята на Сомалия варира от регион на регион и обхваща различни стилове на готвене. Едно нещо, което обединява сомалийски храна е халалът. Следователно, няма свински ястия, алкохол не се сервира, нищо, което е умряло, не се консумира. Сомалийците сервират вечерята си в 9 вечерта. По време на Рамадан, вечерята често се сервира след молитви - понякога дори след 11 часа. Камбууло е едно от най-популярните ястия в Сомалия и се използва в цялата страна като вечеря. Ястието се прави от добре сварени зърна азуки, смесени с масло и захар. Зърната, които се наричат дигир, често се оставят на печката за пет часа на тих огън, за да се постигне оптимален вкус. Оризът и макароните са с уникален вкус, дължащ се на многото добавени подправки.
Сомалия е създала голямо количество ислямска литература. С приемането на латинската азбука през 1973 г. многобройни сомалийски автори издават изключително успешни книги през годините. Нурудин Фарах е известен писател. Романи като From a Crooked Rib и Links се смятат за важни литературни постижения, които му спечелват през 1998 г. международна награда за литература Neustadt.
Сомалия има честта да бъде единствена сред африканските култури страна, съставена почти изцяло от една етническа група - сомалийци. По-голямата част от сомалийската музика е насочена към любовна тематика.

Политическа система, право и управление

Правната структура на Сомалия е разделена в три направления: гражданско право, религиозен закон, както и традиционно право.
Въпреки че формално сомалийската съдебната система е била до голяма степен унищожена след падането на режима на Сиад Баре, тя е възстановена и сега се прилага при различни регионални правителства, като автономните региони Пунтланд и Сомалиленд. В случая на Преходното Федерално Правителство беше създадена нова съдебена структура с помощта на различни международни конференции. Въпреки някои значителни политически различия между тях, всички администрации имат сходни правни структури, голяма част от които са предпоставка за съдебните системи на предходните сомалийски администрации. Тези сходства в гражданското право включват: Устав, потвърждаващ върховенството на мюсюлманския шариат или религиозен закон, въпреки че на практика шариат се прилага главно при: брак, развод, наследство, както и при граждански въпроси; Уставът гарантира зачитането на универсалните стандарти за човешки права за всички поданици на закона. Той също така осигурява независимостта на съдебната власт, която от своя страна е защитена от съдебен комитет. Тристепенна съдебната система, включва Върховния съд, Апелативен съд и съдилища на първа инстанция. Законите на гражданско правителство, които са били в сила преди изтичането на военния преврат, остават в сила до промяната им.
Шариатът е играл значителна роля в Сомалия общество. На теория, то послужи като основа за всички национални законодателства във всяка сомалийски конституция. На практика, обаче, тя се отнасяше само до общите граждански дела като брак, развод, наследство и семейни въпроси. Това се промени след началото на гражданската война, когато броят на новите шариатски съдилища започват да изникват в различни градове в страната. Тези нови съдилища имат следните три функции: да вземат решения по наказателни и граждански дела, да организират милицията, така че да е в състояние да реагира при нужда, да задържат осъдените затворници. В шариатските съдилища има конвенционална йерархия на председател, заместник-председател и четирима съдии. В допълнение, съдилищата се разпореждат с центровете, в които се задържат престъпници. На независима финансова комисия също е възложена задачата да събира и управлява данъчните приходи от регионални търговци, събирани от местните власти. През март 2009 г., новосъздаденото коалиционно правителство на Сомалия обяви, че ще приложи шариат като официална съдебна система на страната.
В продължение на векове сомалийци са практикували форма на обичайното право, което те наричат ксеер. Ксеер е полицентрична правна система, където няма монополен агент, който да определя това, което законът трябва да бъде или как трябва да се тълкува. Тя е разработена изцяло на Африканския рог през 7ми век. Няма доказателства, че тази правна система е била използвана по други места или повлияна от чуждестранни правни системи. Фактът, че сомалийската правна терминология е практически лишена от заемки от чужди езици предполага, че ксеер наистина е изцяло местна. В правната система ксеер се изисква определена степен на специализация на различни функции в рамките на правната рамка. По този начин, може да намерите odayal (съдии), xeer boggeyaal (юристи), guurtiyaal (следователи), garxajiyaal (адвокати), murkhaatiyal (свидетели), waranle (полицаи). Ксеер вслючва някои основни принципи: плащането на кървав данък (локално по-долу Дия) за клевета, кражба, физически увреждания, изнасилване и смърт, осигуряване на по-добри отношения вътре в клана, като жените се третират справедливо, водене на преговори за съхраняване на живота на социално защитени групи (напр. деца, жени, поети и гости), семейни задължения, като плащането на зестра, както и санкции за приставане, правила, отнасящи се до управлението на ресурси, като например използването на земя за пасища, вода и други природни ресурси, осигуряване на финансова подкрепа за омъжена жена и младоженци, даряване на добитък и други активи на бедните.