Русия

География

Официално име: Руска федерация
Столица: Москва
Езици: руски (официален), други (нисък процент)
Валута: рубла
Религии: православна християнска, други
Население: 145 904 000
Територия: 17 075 400 кв. км

История

През IX в. на територията на Русия се образува раннофеодална Древноруска киевска държава. В началото на XII в. тя се разпада на редица самостоятелни и полусамостоятелни владения (Владимиро-Суздалското, Галицко-Волинското и други княжества, Новгородската република). През XIII в. от изток нахлуват в руските земи татаро-монголите, а от северозапад – шведски и германски феодали. В 1240 г. новгородският княз Александър Невски разгромява шведските нашественици при река Нева, а в 1242 г. – немските рицари на Чудското езеро. В Куликовската битка (1380) руската войска под ръководството на Дмитрий Иванович Донски нанася решително поражение на татаро-монголите. От XIV в. център на обединението на руските земи става Московското княжество, около което през XV в. се образува Руска централизирана държава. В 1480 г. татаро-монголското иго е окончателно отхвърлено. В началото на XVII в. руският народ отблъсква агресията на полско-литовските и шведските феодали. През 1654 Украйна и Русия се съединяват (Переяславска рада). С развитието на феодализма се изостря класовата борба (Селски войни в Русия – през 1606 – 07 начело с И. И. Болотников и през 1670 – 71 начело със Ст. Т. Разин). Реформите на Петър I (1682 – 1725) укрепват руската държава (от 1721 – Руска империя). След Северната война 1700 – 21 с Швеция Русия получава излаз на Балтийско море. Засиленият феодален гнет предизвиква масови селски движения (Селска война 1773 – 75 начело с Е. Пугачов и др.). В Отечествената война на Русия (1812 г.) руският народ и армия разгромяват Наполеоновите нашественици. В резултат на войната между Русия и Турция през 1877 – 78 г. е освободена от турско иго България. Отменянето на крепостничеството (1861) и последвалите го други буржоазни реформи допринасят за развитието на капитализма. В Руско-японската война (1904 – 05) Русия претърпява поражение. Избухва буржоазно-демократична революция (1905 – 07). В 1914 царска Русия се намесва в I СВ против германско-австрийския блок. В резултат на Февруарската буржоазно-демократична революция (1917) царизмът е свален. На 25 октомври (7 ноември) 1917 избухва Великата октомврийска социалистическа революция. През април-юни 1918 г. е провъзгласена Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). През март 1918 г. е подписан Бресткият мир. Гражданската война и чуждестранната военна интервенция в Русия (1918 – 20) завършва с неуспех за външната и вътрешната контрареволюция. РСФСР става ядрото, около което през 1922 г. се формира многонационалният Съюз на съветските социалистически републики (СССР). През първия период на Великата отечествена война (1941 – 45) част от територията на РСФСР е окупирана от хитлеристките войски. Руският народ дава голям принос в разгрома на фашистка Германия.
На 12 юни 1990 г. Събранието на народните депутати приема Декларация за държавния суверенитет на Руската федерация. През 1991 г. е учреден постът на президента. През септември 1993 г. с указ на президента е ликвидирана системата на съветите. През декември 1993 г. е приета Конституцията на Руската федерация. Осъществява се преход от социализъм към демокрация, от планово стопанство към пазарна икономика.

Икономика

След разпадането на СССР през 1991 г. в Русия пазарната икономика замества плановото стопанство. През 1997 г. икономиката започва да се съвзема от кризата. През периода 1999-2005 година БВП се увеличава с 6,7% годишно. През 2004 г. БВП на Русия достига 1,2 трилиона евро, което нарежда страната на девето място в света и на пето в Европа. Очаква се до няколко години Русия да стане втора икономика в Европа след Германия и шеста в света. През периода 2001-2004 година има 26 милиарда долара преки чужди инвестиции в страната. От тях 11,7 милиарда са през 2004 г.
Някои по-големи фирми:
Пазарната капитализация на руската компания "Газпром" се е увеличила през 2003 г. с 64.3% спрямо 2002 г. и към 1 април-юни 2005 г. е 937.396 млрд. рубли /27.1 млрд евро/. Пазарната капитализация на "Газпром е определена като сума на пазарната капитализация на вътрешния пазар на акциии на компанията и пазарна капитализация на външния пазар на американски депозитарни разписки на газовия монополист.
Руската национална електрическа компания ОЭС /"Обединени енергийни системи"/ обяви плана си за закупуване на активи от електроенергийния сектор на Полша. Интересът на ОЭС към задгранични активи датира от 2003 г., когато компанията купи държавни електропредприятия в Грузия и Армения. ОЭС проявява интерес и към електроразпределителни дружества в Украйна, Словакия и прибалтийските държави.

Култура

Русия има огромен принос към световната материална и духовна култура.
Руската литература възниква в края на 10 и началото на 11 век под влияние на устното народно творчество. За развитието и значителна роля изиграват византийската и старобългарската литература. Литературният живот е съсредоточен в Новгород и Киев, по-късно в Москва. Най-голямо постижение на литературата от 12 век е "Песен за похода на Игор". Древноруската литература от 11-13 век поставя началото на руската, украинската и белоруската литература. От края на 15 век зопчва ад се създава общоруската литература - "Сказание за владимировските князе". През 16-17 век се засилва гражданският характер на руската литература. През 18 век се развиват класицизмът и сантиментализмът.

Политическа система, право и управление

Русия е федерална държава. В състава и влизат 88 равноправни юридически субекта: 21 републики, 7 края, 48 области, една автономна област и 10 автономни окръга. Според Конституцията от 1993 г. държавен глава и върховен главнокомандващ е президентът, който се избира за 4 години при всеобщо избирателно право и тайно гласуване. Представителен и законодателен орган на Руската федерация е Федералното събрание, което се състои от Съвет на федерацията и Държавна дума. В Съвета на федерацията влизат по двама представители от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Думата се избират по едномандатни окръзи, а другата половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Членовете на Федералното събрание се избират за 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителството. Неговият председател се назначава от президента със съгласието на Думата.