Официално име: Кралство Лесото
Столица: Масеру
Официален Валута: лоти
Езици: сесото и английски
Религии: Населението на страната е 80% християни, повечето от които са католици. Други религии са ислямът, хиндуизмът, както и местни вярвания.
Етнически състав: Повече от 99% от населението на Лесото са басото, други етнически групи са европейци и азиатци.
Население: 2 130 819
Средна възраст: 21,4 години
Темп на растеж на населението: 0.116% (2009 г.)
Площ: 30 355 кв. км
Климат: Поради своята височина Лесото остава по-хладна през цялата година в сравнение с други региони на същата географска ширина. Температурите в Масеру и околните низини често стигат до 30° C; през лятото. Зимите могат да бъдат студени, като в низините температурата достига до -7 ° C, а в планините до -18 ° C. Сняг се среща често в планините между май и септември, на по-високи върхове може да има сняг целогодишно.
Лесото -- История --
Британската експанзия в Южна Африка през 1800, подтиква холандските фермери (бурите) в провинцията Кабо на Южна Африка да се изместят на север, докато хората в Зулу Натал са отблъснати на запад. Хванати по средата са много бежанци. Бежанците, както и местните народи заедно стават известни като басото под властта на Мошеш, един от най-големите африкански лидери на 19-ти век и баща на нацията басото. Под лидерството на Мошеш басото водят четири войни с бурите от 1858 до 1868, за да запазят своята независимост.
Изтощени от дългите години на война и загубили голяма част от обработваемата си земя, басото подават петиция към Великобритания за защита от Бурите. Великобритания се съгласява да им предостави протекторат, но всъщност възнамерява нейната Южноафриканска колония Кабо да управлява басото. За повече от десетилетие басото енергично се съпротивляват на това предложение, както дипломатично, така и с оръжие. Накрая, през 1880, британците се съгласяват да управляват протектората директно от Лондон. Така никога земята на басото не е била част от Република Южна Африка, и вместо това става независимо Кралство Лесото на 4 октомври 1966.
Лесото -- Икономика --
Икономиката на Лесото се основава на диамантите, които изнася по цял свят, водата, която продава в Южна Африка, както и на земеделие, животновъдство и до известна степен на доходите на работниците, заети в Южна Африка. Лесото също изнася вълна, мохер, дрехи и обувки.
Лесото е географски заобиколена от Южна Африка и икономически интегрирана с нея. По-голямата част от домакинствата живеят от селското стопанство или от мигрантски труд, предимно миньорите, които остават в Южна Африка в продължение на 3 до 9 месеца. Западните низини формират основната селскостопанска зона. Почти 50% от населението осигурява доходите си чрез отглеждането на култури и животновъдството, като над половината от приходите на страната идват от земеделския сектор.
Водата и диамантите са най-важните ресурси на Лесото. Мултимилиардният Лесотски планински воден проект (ЛПВП) започва през 1986 година.ЛПВП е предназначен за събиране, съхранение и прехвърляне на вода от речната мрежа на Ориндж към Йоханесбургската област, където са концентрирани южноафриканската промишленост, население, и селско стопанство. Завършването на първата фаза на проекта направи Лесото почти напълно самодостатъчна по отношение на производството на електроенергия и осигурява на страната 24 милиона щатски долара годишно от продажбата на ток и вода в Южна Африка. Световната банка, Африканската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка, както и много други двустранни донори, финансираха проекта. Лесото е най-големият износител на облекла в САЩ от Субсахарска Африка. Износът достига над $ 320 милиона през 2002 година.
Лесото -- Култура --
Хората басото са изключително любопитни и приятелски настроени към чужденци. Песните и танците са част от всяка тяхна социална сбирка. В различните части на страната обичаите са различни. Най-значителни разлики се забелязват в дрехите. Градските срещи се наричат пистос и се правят на открито, когато някоя важна личност дойде на гости или когато някой въпрос трябва да се дискутира. Хората се изправят и представят своята гледна точка през целия ден, под ръководството на морена, или шефа. Пистосите се случват често. Други редовни събития са празненствата, особено когато има посетители и гости в селото. 60% от мъжката част от населението прекарват от 6 до 9 месеца далеч, работещи в различни южноафриканските мини (за злато, въглища, платина, диаманти). Това оставя само най-младите и най-възрастните в селото, както и жените и децата. Освен това се отразява на семейния живот и предизвиква недостиг на труда в селското стопанство. Лингвистично, езикът сесото е подобен на тсвана езикът който се говори в Ботсвана. Сесото,който се говори в Лесото, е наречен южен сото, докато тсвана е известен също като северен сото.
Лесото -- Политическа система, право и управление --
Лесото е конституционна монархия. Министър-председателят Пакалита Бетуел Мосисили, е ръководител на правителството и има изпълнителна власт. Царят обслужва предимно церемониални функции, той вече не притежава изпълнителната власт и му е забранено да участва активно в политически инициативи.
Конгрес за Демокрация на Лесото контролира мнозинството в Народното събрание (долната камара на парламента) с 62 места. Басотската конвенция е основната опозиция. Останалите пет опозиционни партии са Басотската Национална Партия (БНП), Съюз на партиите в конгреса и новосформираната Басото Бато демократическа партия и Басотската националдемократическа партия.
Общо 12 политически партии са представени в 120-членния парламент.
Горната камара на парламента, наречена Сенат, се състои от двадесет и двама началници, чието членство е наследствено, и единадесет, които са назначени от царя по препоръка на министър-председателя.
Конституцията предвижда независима съдебна система, състояща се от Върховен съд, Апелативен съд, магистратни съдилища, както и традиционни съдилища, които съществуват предимно в селските райони. Процесите са без жури. Съдиите вземат решенията самостоятелно, или в случай на наказателни дела, с други двама съдии, които са наблюдатели.
Конституцията защитава основни граждански свободи, включително свободата на словото, свободата на сдружаване, свободата на пресата, свободата на мирни събрания и свободата на религията.