Казахстан

География

Официално име: Република Казахстан
Столица: Астана
Валута: тенге
Религии: ислям, християнство, будизъм
Население: 15,284,929
Територия: 2,717,300 кв. м. (2,669,800 кв. м. – суша; 47,500 кв. м. – вода)
Релеф: Разположена от Волга до Алтай, от Западносибирската равнина до Тиеншан. На запад е Прикаспийската низина, на изток - Тургайското плато, което преминава в Туранската низина, и пустинята Къзълкум. В централната част е Казахската планинска земя, на юг - пустините Бетпак Дала и Муюнкум. Рязкоконтинентален климат (средна януарска температура -18 - -3оС, средна юлска температура 19-30оС, валежи 100-1600 mm годишно), на височина над 2700 m ледници в планинските части. Главни реки: Иртиш, Урал, Сърдаря; система от язовири и напоителни канали, над 48 000 езера. Степи, пустинна и планинска растителност и животински свят. 6 резервата (обща площ 580 000 ha), 1 природен парк, 83 частични резервата (обща площ около 4,6 млн. ha).
Административно деление: 14 провинции включващи: Карагандинска област, Източноказахстанска област, Алматинска област, Жамбилска област, Южноказахстанска област, Къзълординска област, Актобенска област, Кустанайска област, Североказахстанска област, Акмолинска област, Павлодарска област, Западноказахстанска област, Атирауска област, Мангистауска област; и 3 града: Астана, Алмати, Байконур.

История

7- 3 в. пр. Хр. - на територията на днешен Казахстан съществуват племенни обединения (Кангюй). 6- 8 в. сл. Хр. - образуват се Западнотюркският хаганат, държавата на карлуките. 9-12 в. - съществуват държави на огузите, на Караханидите Казахско ханство Казахстан е обитаван още от Каменната епоха: климатът и релефът на региона са най-подходящи за номадите, на които им трябват пасища. Историците смятат, че точно в тези обширни степи конят е опитомен за първи път. Докато древните градове тараз и Азрат-е Тюркестан дълго време са важни спирки по пътя на коприната, свързващ Изтока и Запада, истинското политическо утвърждаване започва с монголското нахлуване от началото на 13ти век сл. Хр. Под властта на Монголската империя територията се разделя на административни единици и те след време сформират Казахско ханство. През този период традиционният номадски живот и икономика базирана на добитъка продължават да доминират на степта. През 15ти век започва да се сформира сред тюркските племена казахската идентичност, процес, който завършил до средата на 16ти век с появата на казахския език, култура и икономика. Въпреки всичко този регон е центърът на неспирно нарастващи спорове между местните казахски емирства и персийско говорящите народи, с които граничи на юг. До началото на 17ти век Казахското ханство се бори с ударите на племената врагове, което довело до разделяне на населението на Велики, Средни и Малки хорди. Политическото разединение, племената врагове и намаляващата важност на маршрутите между Изтока и Запада, които минават през тази територия, довели до отслабването на Казахското ханство. Руска империя През 19ти век Руската империя започва да се разраства и се насочва към Централна Азия. Периодът Великата игра се смята че продължава от 1813 г. до Англо-Руското споразумение от 1907 г. Последвано от Болшевишката революция през 1917 г. следва втора по-малко интензивна фаза. Царете успешно властват над по-голямата част от територията на днешна Република Казахстан. Руската империя въвежда система на управление и изгражда военни гарнизони за казарми в усилие да останови присъствието с в Централна Азия в т.нар. Велика игра между нея и Великобритания. Първият руски аванпост, Орск, е построен през 1735 г., Русия налага руският език във всички училища и правителствени организации. Руските опити да въведе своите системи събужда крайно омраза у казахския народ и до шестдесетте години на 19ти век повечето казахстанци устояват на руската анексия основно заради разрива, който това носи на традиционнитя номадски начин на живот и икономика базирана на добитъка и последвалия глад, който бързо заличил някои от казахските племена. Казахското национално движение, което започва в края на 19ти век, се стреми да запази местния език и идентичност, като се съпротивлява на опитите на Руската империя да ги асимилира и потъпче. От деветдесетте години на 19ти век все по-голям брой славяни започват да колонизират територията на днешен Казахстан, и по-точно област Полуречие. Броят на новопристигналите се увеличава дори повече след като е за върчена трансуралската линия от Оренбург до Ташкент през 1906 г., и миграцията е наблюдавана и окуражавана от специално сформирано Управление на миграцията в Санкт Петербург. Конкуренцията за земя и вода, които започнала между казахстанците и новодошлите, довела до голяма омраза срещу колониалното владение през последните години на Царска Русия, като най-сериозното надигане, Бунтът на Централна Азия, става през 1916 г. Казахстанците нападат руските и казашкте селища, като убиват наред. Отмъщението на руснаците е безмилостно. Войската принуждава 300,000 казахстанци да избягат в планината или в Китай. Когато около 80,000 от тях се връщат на следващата година, много от тях за изклани от царските сили. По време на глада от 1921-22 г. още около милион казахстанци умират от глад. Днес сметките показват, че казахстанците щяха да са близо 20 милиона ако е нямало гладуване или клане на казахстанци. Съветският съюз Въпреки че има кратък период на автономияпо време на буйният период, който следва разпадането на Руската империя, много бунтове са брутално спрени, и накрая казахстанците се присъединяват към съветската власт. През 1920 г.територията на днешен Казахстан става автономна република в границите на Русия. Съветското потъпкване на местния елит, заедно с насилствената колективизация през двадесетте и тридесетте години на 20ти век, води до масов глад и неспокойство. Между 1926 г. и 1939 г. казахското население намалява с 22% поради глада, насилието и масовата емиграция. През тридесетте години на 20ти век много от прочутите казахстански писатели, мислители, поети, политици и историци са изклани по заповед на Сталин, като част от потъпкването и потисничеството на казахстанската идентичност и култура. Съветската власт взе властта и комунистическият апарат упорито работи, за да интегрира напълно Казахстан към съветската система. През 1936 г. Казахстан става съветска република. В Казахстан се вливат милиони заточени от други части на Съветския съюз през тридесетте и четиридесетте. Много от изгнанниците са депортирани в Сибир или Казахстан порати техните етническо наследство или вярвания, и в много случаи са интернирани в някои от най-големите съветски трудови лагери. Казахската съветска социалистическа република допринесла с пет национални дивизии в усилията на Съветския съюз по време на ВСВ. През 1947 г. две години след края на войната, Семипалатинската тестова площадка, главната тестова площадка за ядрени оръжия на СССР, е открита близо до град Семи. Периодът на ВСВ е белязан с индустриализацията и увеличаването на добива на полезни изкопаеми за да подпомогнат военните действия. По време на смъртта на Сталин, обаче, Казахстан все още има развиваща се селско-стопанска икономика. През 1953 г. съветският лидер Никита Крушчев започва амбициозната програма „Върджин айлъндс” за превръщането на традиционните пасища на Казахстан в главния район произвеждащ пщеница за Съветския съюз. Политиката на Върджин айлъндсводи до смесени резултати. Обаче, по време на съветския лидер Леонид Брежнев, тя ускорява развитието на селско-стопанския сектор, който остава главният изтоник на поминък за голям брой казахстанци. Растящото напрежение вътре в Съветския съюзд води до искане еза политически и икономически реформи, които се случват през осемдесетте. Фактор, който неизмеримо допринася за това, е решението на Леврентий Берия да тества ядрена бомба на територията на Казахстанската ССР в Семи през 1949 г. Това има катастрофален екологичен и биоогичен ефект, който основно е усетен по-късно, и казахстанският гняв към съветската система нараства. През декември 1986 г. масова демонстрации на млади етнически казахстанци, наречени по-късно Бунтът на Йелтоксан, се състоят в Алмати, за да протестират за смяната на първия секретар от Комунистическата партия на Казахстанската ССР Динмухамед Коняев с Генади Колбин от руската СФСР. Правителствени войски путошават неспокойството, няколко души са убити и много демонстранти са арестувани. В неясните дни за Съветския съюз омразата продължава да расте и намира израз по време на политиката на съветския лидер Михайл Горбачов- гласност. Независимост Хваната в границите на републиките на Съветския съюз, търсеща по-голяма автономност, Казахстан обявява суверенитета си като република в СССР през октомври 1990 г. След неуспешният опит в Москва през август 1991 г. и последвалото разпадане са Съветския съюз Казахстган обявява своята независимост на 16 декември 1991 г. Той последен от съветските републики обявява независимост. Следващите години на независимост са белязани с особени промени в съветската икономика и монопол на пражителството. При Нурсултан Назарбайев, който първоначално се качва на власт през 1989 г. като лидет на Комунистическата партия на Казахстан и след това е избран за президент прз 1991 г., К азахстан постига значителен успех в опита си да развие пазарна икономика. Страната се радва на значителен икономически растеж от 2000 г., от части зарадид големите си залежи на нефт, газ и руда. Но демокрацията не се е подобрила особено от 1991г. насам. „ През юни 2007 г. парламентът на Казахстан прие закон, който карантира на пресидента Нурсултан Назарбайев доживотна власт и превилегии, като се включват достъп до бъдещи президенти, имунитет срещу криминални действия и влияние върху външната и вътрешната политика. Критици казват, че той де факто е станал „президент до живот”. По време на десет годишния си мандат на управление Назарбайев няколко пъти е цензурирал пресата чрез своеволно използване на закони за „клевета”, блокира достъпа до опозиционни уеб сайтове (9 ноември 1999 г.), забрани религиозната секта на Уахаби (5 септември 1998 г.), получи критика от Амнест интернешънъл за излишни екзекуции последвали спекулативни дела ( 26 март 1996) и жестоки условия в затворите (13 август 1996 г.) и отхвърли исканията за избори за управници на четиринадесетте обласи на Казахстан, вместо да биват назначавани от президента (7 април 2000 г.)”

Икономика

Преходът на Казахстан към пазарна икономика бе съпроводен със значително съкращаване на БВП и висока инфлация (до 1600%). През 1997-1998 г. се наблюдава известен ръст на производството и инфлация в рамките на 10%. Страната заема водещо място в ОНД по промишлено развитие. БВП на човек от населението достига 1360 USD. Делът на промишлеността в БВП е 40%, на селското стопанство - 38%, а на търговията и услугите - 22%. По официални данни частният сектор произвежда над 30% от БВП. Съгласно данните на Световната банка за икономическото състояние на Казахстан след спада през 1998 г. в резултат на руската криза, през 1999 г. БВП отново е нараснал с 1,7%. За 2000 г. икономическите показатели на страната са най-добрите от началото на реформите през 1991 г. Ръстът на БВП е 9,6% - 3 пъти над планираното в началото на годината, а очакваният ръст за 2001 г. е 5,5%. Инфлацията през 2000 г. е удържана на ниво 9,8%, за 2001 г. прогнозата е 8%. Външният дълг е 12,3 млрд. щ.д. По данни на Агенцията за статистика на Казахстан значителното оживление в икономиката на страната, започнало от края на 1999 г., се дължи главно на благоприятната конюнктура на международните пазари за нефт и цветни метали. Значителният ръст на промишленото производство е постигнат основно благодарение на миннодобивната и преработващата индустрия. С най-високи темпове е нараствал добивът на суров нефт и природен газ, както и на цветни метали. Устойчивият ръст на добива на енергоносители, които са ключови за експорта на Казахстан, е свързан най-вече с ръста на световните цени на петрола, които стимулират нефтодобивните предприятия на страната да се ориентират към износ. Обемът на експорта на нефт е нараснал за една година с 16%, а на добива – с 12%. През 1999 г. средната месечна заплата е нараснала с 13,4% спрямо 1998 г. и е била около 92 щ.д. (най-високата в ОНД), като максимални са заплатите във финансовата сфера (215 щ.д.), а най-ниски – в селското стопанство (35 щ.д.). За 2000 г. този показател е 110 щ.д. Безработицата в края на 1999 г. е била около 4% и е запазила нивото си през 2000 г. . Националната парична единица е тенге (въведена на 15 ноември 1993 г), свободно конвертируема и стабилна през последните години. Обменният курс в момента е около 146 тенге за 1 USD. Съществена роля за икономическия потенциал на Казахстан играят природните ресурси - страната е богата на въглища, нефт, природен газ, редица черни и цветни метали, злато, уран, боксит. Значителните запаси от полезни изкопаеми привличат интереса на крупни чуждестранни компании. Държавата също полага големи усилия за привличане на чужди капитали в най-важните отрасли на икономиката. Насърчаването и защитата на чуждестранния капитал се регулира с над 20 законодателни и нормативни акта. През 2000 г. обемът на преките чужди инвестиции е бил над 1 млрд. щ.д., което се сочи като най-добър резултат в ОНД. По обобщени данни за 1999 г. Казахстан със своите 5,7 млрд. щ.д. заема второ място сред страните от ОНД по инвестиции след Русия (9,2 млрд. щ.д.) и преди Азербайджан (3,2 млрд.), Украйна (2,7 млрд.), Туркменистан (762 млн.), Грузия (512 млн.), Узбекистан (423 млн.), Беларус (346 млн.), Молдова (342 млн.), Киргизстан (309 млн.), Армения (265 млн.), Таджикистан (87 млн.). Общият брой на регистрираните предприятия с чуждестранно участие е 1400. Законът позволява репатриране на печалбата на чуждите и смесени компании. В страната работят фирми като Chevron, British Gas, Agip. В Казахстан инвестират Philip Morris, Daewoo, Rjr Nabisco. От преките чуждестранни инвестиции най-съществени са в нефтената и газовата промишленост – 81%. Големите находища на нефт и природен газ дават основание на специалистите да сравняват Казахстан с богатите петролни държави от Близкия Изток. Казахстан е вторият след Русия производител на нефт в ОНД, но липсата на пристанища и петролопроводи затруднява развитието на отрасъла. Повечето нови предприятия в Казахстан са създадени от руски, турски, германски и американски компании. Основни инвеститори са САЩ – 73% от общата сума на преките инвестиции, Великобритания – 4,7%, Китай – 4%, Турция – 3,7%, Германия – 2%. Международните финансови институции отреждат на Казахстан водещо място в привличането на преки инвестиции сред страните в преход въобще. Според анкета на сп. “Институционален инвеститор” страната се нарежда в първата петица по темпове на подобряване на инвестиционния имидж от март 1997 до март 1998 г. В различни отрасли на икономиката инвестират и успешно работят редица крупни транснационални компании. “Филипс Петролеум” и японската “Инпекс” са заплатили авансово на Казахстан като премия 500 млн. щ.д. за 1/7 от дяловото участие в находището Кашаган, което може да се окаже най-богатото от всички досега проучени каспийски нефтени находища. Китайската национална компания за нефт и газ участва в 3 проекта с общи инвестиции почти 9,5 млрд. щ.д. Подписани са и други споразумения за разработване на нефтени находища на обща стойност 2 млрд. щ.д. До започването на приватизацията през 1991 г. държавната собственост е била над 90%. В момента нейният дял е все още сравнително висок, но частните предприятия са вече 80% и произвеждат 50% от БВП. Малката приватизация е изцяло завършена през 1997 г. Държавата възнамерява да запази присъствието си в някои стратегически отрасли – добив и пренос на нефт, железопътен и въздушен транспорт, пренос на електроенергия, уранодобив. От инфраструктурните проекти се работи основно по стратегическите връзки между Югоизточна Азия и Европа. Най-голямо развитие е получил проектът за т.нар. Трансазиатска ж.п. магистрала, която преминава през териториите на Туркменистан, Иран и Турция към Европа. Тя ще води началото си в Китай, а ще завършва в Истанбул. Друг важен проект е транспортният коридор ТРАСЕКА, свързващ Европа с Кавказ и Средна Азия и достигащ Китай и Монголия. Проектът предвижда построяване на скоростна магистрала между Алмати и Бишкек. Планирани са строителство и реконструкция на 5 стратегически летища, в това число в Алмати и Астана. Съвместно с компаниите “Шел”, “Мобил” и “Шеврон” се разработват проектите за транскаспийската система тръбопроводи. В момента в Казахстан действат 71 банки, от които 1 държавна, 1 международна и 23 с чуждестранно участие. Общият брой на филиалите е 526. Едва 3% от банковите активи са държавни. Работят 2 фондови и 9 стокови борси. Застрахователните компании са 73, лизинговите – 79. През последните години най-значително оживление се наблюдава в черната металургия, добива на природен газ и нефт, цветната металургия. Традиционно силната добивна промишленост е предпоставка за водещата роля на свързаните с нея отрасли като черната и цветната металургия и машиностроенето (трактори и други селскостопански машини, електродвигатели). В добива на метали участват канадски, японски и британски компании. Както тежката, така и хранително-вкусовата и леката промишленост се развиват почти изцяло на базата на местни суровини. Либерализирането на външната търговия е обявено с декрет през 1995 г., като то се изразява преди всичко в премахване на експортните квоти и на експортните и импортните лицензи. Външнотърговският обмен на страната нараства бързо. Данните за обема му, както и за знака на платежния баланс, са противоречиви. Според някои оценки износът през 2000 г. е на стойност 5,59 млрд. щ.д., а вносът - 3,68 млрд. Към 60% от износа се пада на суровините - нефт и нефтопродукти, черни и цветни метали, минерални продукти. Изнасят се и различни метални изделия, машини, химикали (главно продукти на неорганичната химия), текстилни изделия, селскостопански стоки (предимно зърно, по-малко месо и вълна). Вносът се състои най-вече от машини и съоръжения (30-40%), химикали (10%), електрооборудване, транспортни средства, текстил, хранителни стоки, напитки, тютюн и цигари. Основен търговски партньор е Русия (43% от износа и 48% от вноса). Останалите страни от ОНД формират 12% от износа и 20% от вноса. В последно време относителният дял на търговията с ОНД намалява. Други по-важни търговски партньори са Китай, Южна Корея, Турция, Германия, САЩ, Швейцария и Нидерландия. Казахстан участва в митнически съюз с Русия и Беларус, за който действат нулеви митнически ставки при взаимния стокообмен. Подобно споразумение има и с Киргизстан. Средното равнище на митата за внос на стоки е 15%.

Култура

Преди руската колонизация Казахстан е имал добре развита култура базирана на тяхната номадска пастирска икономика. Въпреки че Ислямът е бил приет от повечето казахстанци през 15ти век, религията не е била на пълно усвоена до доста по-късно. Като резултат тя съжителства с ранните елементи на Тангрисма. Традиционалните казахски вярвания смятат, че отделните духове живеят и обитават земята, небето, водата и огъня, както и домашните животни. И до ден днешен на особено важните гостие в селата се сервира пир от прясно убито агне. Същите гости някой път са помолени да благословят агнето и да помолят духът му за разрешение да вземат от плътта му. Освен агнешкото много други традиционни храни съхраняват символична стойност на казахската култура. Традиционните морални ценности на казахстанците са уважение към възрастните и гостоприемство към непознати. В националната кухня месото от добитък може да бъде приготвено по много различни начини и обикновено се сервира с голямо разнообразие от традициони хлебни продукти. Напитките обикновено включват черен чай и традиционното мляко и производните от него – аирян, шубат и кумиз. Традиционната казахска вечеря включва множество предястия на масата, последвани от супа и едно или две основни ястия като пилаф и бесбармарк. Тъй като добитъкът е бил в центъра на казахския бит, повечето от техните номадски навици и обичаи са свъразни по някакъв начин с него. Казахстанците исторически са били силно повлияни от ездата на коне. Традиционите проклятия и благословии пораждат болести и плодовитост сред добитъка, а добрите маниери изискват от човек първо да пита за здражето на добитъка когато поздравява някой и само след това да се интересува от човешката страна на живота. Дори днес много казахстанци проявяват интерс към ездата и състезанията с коне. Казахстан е дом на голям брой изтъкнати хора, които са допринесли за литературата, науката и философията: Абай Кунанбайюли, Ал-Фараби, Муктат Айезов, Габит Мусрепов, Жанбил Жабаев, Сакен Сейфулин, Муктар Шаханов и много други. Казахстан е сформирал стабилна спортна сила на световната арена в следните дисциплини: бокс, шах, кик-бокс, ски, гимнастика, водна топка, колоездене, бойни изкуства, тежка атлетика, езда, триатлон, бягане с препядствия, самбо, борба, билярд. Това са известни казахстански атлети и носители на медали от световни първенства: Бекзат Сатаранов, Васили Жиров, Александър Винокуров, Букат Жумадилов, Муктархан Дилдабеков, Олга Шишигина, Андрей Кашечкин, Алия Юсупова, Айдар Кабимолайев, Йермакан Ибраймов, Владимир Смимов и други. Казахстан има жива музикална култура, както се вижда от популярността на Суперзвезда КЗ, местна рожба на Американски идол на Саймън Фулър. Алмати се смята за музикалната столица на Централна Азия. Наскоро там направиха свои концерти известни изпълнители като: Дийп Пърпъл, Токио хотел, Атомик китен, Дима Билан, Луун, Крейг Дейвид, Блак айед пийс, Ерос Рамацоти, Хосе Карерас и други. През последните години Казахстан изпита нещо като възраждане на казахския език, който се връща във всеобща употреба в медиите, правото, бизнеса както и в обикновеното общество. Това широко се удобрява от казахстанците и интернационални компании като начин за съхранение на националната идентичност и култура, но в някои случаи причинява недоволства сред руско-казахстански, спонсорирани от руснаци със специални интереси групи в Казахстан и някои високопоставени политици в Русия.

Политическа система, право и управление

През 1995 г. в Казахстан с референдум е приета нова конституция, с която се установява президентска форма на управление. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент.Формирането на партийна система все още е в начална фаза, не съществува силна опозиция. Управлението се характеризира с много широки правомощия на президента. Той еднолично назначава правителството и може да разпуска парламента.В момента страната е стабилна политически, избраният през 1991 г. президент Назърбаев получи нов 7-годишен мандат на изборите през 1999 г., подобрени са отношенията с Русия, добри са връзките с Китай. Казахстан поддържа активни контакти и със САЩ, които търсят лоби сред бившите съветски републики за участие в стратегическите проекти в Централна Азия. Политическата система проявява признаци на олигархизъм.