Финландия -- География --
Официално име: Република Финландия
Столица: Хелзинки
Официална валута: евро
Езици: финландски, шведски (официални)
Религии: лутерани, други
Население: 5,213,000
Територия: 304,610 кв. км
Релеф: 70% от територията е покрита с гори. Финландия е равнинна страна, покрита с около 60 000 езера.
Северната част е покрита с ниски планини.
Териториално деление: 6 провинции
Финландия -- История --
Около началото на н. е. във Финландия се заселват фински племена. През XII – XIV в. голяма част от Финландия е завладяна от шведите. В 1581 става Велико княжество – формално равноправна част от шведската държава. В резултат на Шведско-руската война (1808 – 09) е присъединена към Русия като Велико финландско княжество с ограничена автономия. След победата на Октомврийската революция в Русия Финландия получава независимост (6 декември 1917). През януари 1918 в страната избухва работническа революция и е образувано революционно правителство. През май същата година революцията е потушена от финланската буржоазия с помощта на германски войски. През 1919 – 20 заедно със страните от Антантата участва в антисъветската интервенция. В 1921 белофините нахлуват в Карелия, но в 1922 са разгромени. В началото на 1930 в страната се активизират фашистки елементи. Съветско-финландската война (1939 – 40) завършва с поражение за Финландия. Във II световна война Финландия участва на страната на Германия. След войната води политика на неутралитет. Член на ООН (1955).
Договорите подписани през 1947г. и 1948г. със Съветския съюз включват задължения, ограничения и репарации на Финландия към Съветският съюз, както и по-нататъшни териториални концесии от Финландия (сравнени с мирният договор Москва от 1940). Финландия отстъпва по-голямата част от Финландска Карелия, Сала и Петсамо. След Втората световна война, Финландия е в сивата зона между западните страни и Съветския съюз. Договорът "YYA" (фино-съветски пакт за приятелство, съдействие, и взаимопомощ) дава на Съветският съюз преимущество в финландската домашна политика и включва гаранция, с която Финландия обещава да защити нейната територия и въздушно пространство срещу Германия или нейните съюзници, в действителност НАТО. Много политици, като президента Кеконен (1956-81), използват техните връзки с Москва за да решават спорове между партиите, което значи, че Съветският съюз спечелва дори повече влияние; други хора работят самостоятелно противопоставяйки се на Кремъл. Обаче, Финландия поддържа демократично управление и пазарна икономика, за разлика от други страни, граничещи с Съветският съюз. След военната ера идва период на бърз икономически растеж и нарастващото богатство и стабилност за Финландия. Аграрната страна, опустошена от войната се трансформира в технологично напреднала пазарна икономика с сложна система за обществено благополучие. Когато Съветският съюз се разпада през 1991г. Финландия е изненадана и понася икономически загуби, но е свободна да следва нейният собствен курс и да се присъедини към Европейският съюз през 1995г., където Финландия е защитник на федерализма противно на другите северни страни, които поддържат основно конфедерализма.
Финландия -- Икономика --
Финландия е страна с развита икономика. Традиционен отрасъл е дъводобивът.
Финландската икономика е базирана основно на частната собственост и свободното предприемачество. В някои сектори обаче правителството упражнява монопол или водеща роля. След Втората Световна Война, Финландия все още била само полу-индустриализирана, като голяма част от населението се занимавало със земеделие, миньорство и лесовъдство. По време на раннните следвоенни десетилетия, основната продукция отивала за индустриално развитие, което от своя страна довело до икономика, ориентирана към обслужващата и информационна сфера. Икономиката се развила изключително бързо през 80те години, след като страната използвала своите силни търговски връзки със страните от източна и западна Европа. В началото на 90те обаче страната изпитала икономическа рецесия, основно поради срива на Съветския съюз през 1991 година, който бил основният й търговски партньор. Икономиката започнала бавно да се възражда в средата на 90те, когато Финландия пренасочила търговската си политика основно към Западна Европа. Приходите за Финландското правителство идват главно от подоходното облагане и имущественото облагане, данъка по продажбите и излишния дълг. Около две пети от разходите на правителството са за образование и социални услуги, включително настаняване и здравеопазване. Тези правителствени разходи се различават съществено от годините след ВСВ; тогава по-голямата част от годишния бюджет на Финландия отивал за изплащане на следвоенни репарации и реконструкцията на местната инфраструктура. Национализирането на индустриите не е било основна политика във Финландия, но в някои случай държавата запазила влиянието си върху предприятия, на които тя дала началото. Такива примери са Въздушните линии, Железопътния транспорт, индустрията за рафиниране и дистрибуция на газ и Националната електрическа мрежа. В началото на 90те години, правителството предприема програма за постепенно оттегляне на интереса си към някои от тези индустрии. Безработицата била сравнително ниска във Финландия до 1991, когато внезапно се вдигнала. След като достигнала върха си от почти 20 процента през 1994, безработицата постепенно започнала да спада.
Финландия -- Култура --
Културта на Финландия е финска, много близка до естонска, унгарска, и силно
повлияна от шведска и руска.
Финландия -- Стил на живот --
Финландия се отличава с висок жизнен стандарт.
Много млади двойки решават да заживеят заедно преди женитбата, или живеят заедно без да са сключили брак. Когато двама се оженят, те имат правото да си запазят собствената фамилия или да вземат тази на съпруга си. Децата им също могат да получат фамилиите на един от двамата родители.
Семействата са малки (едно или две деца в нормата), а Финландското правителство, притеснено поради намаляващия брой на заетата работна ръка, и принудено да изплаща безвъзмездни помощи, се стреми да увеличи раждаемостта. Майчините и детските помощи във Финландия са едни от най-щедрите в света – жените имат право на платено майчинство за период от 11 месеца, а техните съпрузи могат да ползват част от този отпуск. Майките получават редовна издръжка за всяко дете до 17 години, а правителството дори предлага безвъзмездно детско обзавеждане и оборудване. Обикновено и двамата родители работят извън дома. 48 процента от Финландците (данни от 1999г.) приемат, че основната роля на жената е кариерата, политиката и социалните дейности, както и майчинството, а мъжете – те споделят домакинската работа. През 1906 година, Финландия бе първата европейска страна, която призна на жените правото на вот. Повечето семейства притежават собствени жилища, а голяма част от финландците имат достъп до летни курорти, където прекарват ваканциите си.
Финландската кухня е повлияна от множество култури, от френска, до руска. Тя включва голямо разнообразие от финландски специалитети, приготвени от риба, от морски деликатеси, диви животни и зеленчуци. Пържола от сърна е традиционен специалитет, какъвто е и сьомгата. Дивите плодове – боровинка, дива къпина, ягода, малина са често слагани в десерти и френски ликьори. Картофи, сирена и френски закуски като smorgasbord – шведски бюфет с различни opдъоври – са също много популярни. Ръженият хляб е ежедневие, а разтворените сандвичи се ядат за закуска. Млякото и кафето са най-традиционните напитки за ежедневието.
Етикетът при хранене е почти същият както в останалите северноевропейски страни. Домакините обикновено посочват къде сядат гостите. Всички се събират и чакат първо домакините да започнат с яденето. Прието е гостите сами да се обслужват като си вземат от ястията, без да чакат домакинката.
Общоприето е при запознанство хората да се здрависват. Поздрава при запознанство е Хуваа пайва („Добро утро” или „Добър вечер”), или само пайва. Друг израз за „Добро утро” е Хиваа хуомента. Финландците са доста освободени в комуникациите си и използването на малки имена е широко разпространено.
Когато си канен на гости, е важно да бъдеш точен, и е прието да се носи букет цветя. Понякога гостите биват поканени да се присъединят в сауната – гореща баня, създавана от вода, преминаваща през нагорещени камъни – финландско изобретение.
Разходките сред природа и фитнеса са важна част от живота на финландците, които се наслаждават на много забавления – включително разходки, ходене за риба, ловуване, лагеруване, каране на ски, баскетбол, финландски бейзбол (песапало), хокей на лед, катерене и каране на лодки. Голфът набира популярност, някои дори го играят през зимата, върху леда. Сауната е традиционен начин за отпускане и общуване за хора от всички възрасти. По време на летен лагер, популярна практика е да се тича от горещата сауна към студеното и чисто езеро за една плувна баня. Хората обожават телевизията и ходенето на кино. В Хелзинки изкуствата са ценени и на ниво.
Официалните празници са Нова година (1 януари), Богоявление (16 януари), Великден (от понеделник до петък), Първи май, Възнесение, Петдесетница, Еньов ден, Денят на Независимостта (6 Декември), Коледа (25 Декември) и 26 Декември. Финландските фестивали (16 от тях) се провеждат между Юни и Септември в цялата страна и включват изкуство, музика, танци, опера, театър.
В неделята преди Великден децата се обличат като великденски вещици и ходят от врата на врата, рецитирайки поеми. Те получават сладки и парички за стиховете си. На Великден семействата боядисват яйца и слагат чинийки с трева в къщата. И в деня на труда, и на Първи май, хората се наслаждават на улични карнавали и други празненства в чест на работници и по повод идването на пролетта. Еньовден се празнува с огромни фойерверки край езеро, а жителите на големите градове и полиси обикновено ги напускат за да прекарат деня на село. Синьо-белият финландски флаг се развява на самия Еньовден. Коледа е мирен семеен празник с подаръци. Основното ястие на празника се яде на Бъдни вечер след посещение на семейните гробове. По-късно идва дядо Коледа с подаръци за децата. И хората от селата също прекарват Коледа в сауните си. Коледа и следващия 26 декември са дни за отмора и посещения.
Финландия -- Политическа система, право и управление --
Финландия е република, с демократична и парламентарна форма на управление. Най-високо в йерархията на управленската система стои Конституцията на страната, приета на 17 юли 1919 година. Финландия се ръководи от президент, който се избира за 6 годишен срок директно чрез народен вот. Кабинетът се назначава от президента, одобрява се от правителството и се ръководи от министър-председателя. Минималната възраст за право на глас е 18 години. Финландският парламент е еднокамерен (само с една камера) и се нарича Едускунта. Неговите 200 членове се избират на пропорционална основа за срок до четири години. Сред най-активните политически партии са Финландската социалдемократическа партия (СДП, 1899), защитаваща държавния статут на някои основни индустрии; Централната партия (КЕСК,1906), която получава подкрепата на дребните производители и защитава свободното предприемачество; Обединения Ляв съюз (1990), сформиран след обединението на Финландската обществена демократическа лига и Финландската комунистическа партия през 1990 година; Националната коалиционна партия (1918), защитник на частната собственост и Шведската народническа партия (1906), която представлява интересите на шведско-говорящото малцинство. Изпълнителната власт във финландските провинции е в ръцете на началник или управител, който се назначава от президента на страната. В Ахвенанма, който има значителна автономия, гражданите сами избират съвет, който съвет от своя страна избира изпълнителен съвет, който си поделя управленската власт с управителя. Съдебната система във Финландия е разделена на съдилища в градовете и такива в селата. Апелативни съдилища има в Або,Вааса,Куопио,Куовила,Рованиеми и Хелзинки. Върховният съд, който се намира в Хелзинки, е последна съдебна инстанция за всички граждански и криминални дела. Финландската социална система подпомага безработните, болните, инвалидите, пенсионерите, семействата с деца и пострадалите от войната. Медицинските осигуровки обикновено се покриват от местоработата на служителя, а Националният Здравен Акт от 1972 спомогна за създаването на здравни центрове във всички териториални региони, както и за премахването на таксата за преглед. Военна служба от поне 11 месеца е задължителна за всички мъже, навършили 17 годишна възраст. Финландия има армия , флота и въздушни сили, но въоръжените сили са ограничени от Парижкия мирен договор (1947) до максимум от 41 900 души; през 2001 година около 31 850 души били заети във военния сектор. Общият брой на резервите възлиза на 500 000. През 1994 Финландия се присъедини към програмата Партньорство за Мир, като първа стъпка към пълното членство в НАТО.
Английски