България - туризъм

Топ оферти
Атлас
Резервации
Рубрики
Топ оферти
Атлас
Резервации
Някои интересни сайтове
България-травъл-дот-ком
Рекламирайте тук
Вижте нашите
рекламни тарифи!
България -- Топ оферти --

СОФИЯ

4 дни; 3 нощувки;

Телефон за контакти: 0898-360-972.
Е-mail: perun-holidays@psp-ltd.com

1 ден: Пристигане в София. Настаняване в хотел 3 или 4 звезди. Свободно време. Нощувка.
2 ден: Закуска. Разходка из София: Храм-паметник "Александър Невски", Руската църква, Художествената галерия, Археологичния музей, Президентството, хотел "Шератон". Свободно време. Вечеря в битов ресторант. Нощувка.
3 ден: Закуска. Посещение на Националния исторически музей, парк Витоша (при хубаво време). Свободно време за пазаруване в мол "Сердика". Посещение на театър, опера или кино (по избор). Вечеря в битов ресторант.
4 ден: Закуска. Отпътуване за София.

ЦЕНИ:

400 лева при настаняване в тризвезден хотел

Цената включва: 3 нощувки със закуска в тризвезден хотел, две вечери в битов ресторант, входни такси за музеи, театри, кина, изложбии др.

600 лева при настаняване в четиризвезден хотел

Цената включва: 3 нощувки със закуска в четиризвезден хотел, две вечери в битов ресторант, входни такси за музеи, театри, кина, изложбии др.

Начин на плащане:

депозит – 30 % от пакетната цена;
доплащане – 7 дни преди датата на отпътуване;

Море 2012

Телефон за контакти: 0898-360-972. Е-mail: perun-holidays@psp-ltd.com

Лятна почивка на море – кк Слънчев ден, 4-звездни хотели

Лятна почивка на море – кк Слънчев ден, 4-звездни хотели: август - 150 лева на ден all inclusive; септември - 130 лева на ден all inclusive.

Начало***Европа


България -- Атлас --

Вижте по-голяма карта

Слънчев бряг - перлата на Южното черноморие

"Слънчев бряг" е курортен комплекс, който се намира в южната част на Българското черноморско крайбрежие - на 6 км северно от Несебър и на 42 км североизточно от Бургас. Разположен е край малкия дъговиден Несебърски залив. На север са разположени най-източните разклонения на Еминска планина, Източна Стара планина, а на запад е крайбрежна гора. Плажът на курортния комплекс е от ситен златист пясък, а дюните и горичките придават на местността много живописен изглед. Морското дъно е с много слаб наклон и е удобно за къпане. Климатът на курорта е морски: средната годишна продължителност на слънчевото греене е около 2300 часа, като през юли и август дневната продължителност достига 10,5 - 11 часа. Освен климата лечебно-профилактични фактори на курорта са въздушно-слънчевите процедури и морските къпания. В района на "Слънчев бряг" е открита хипотермална, силно минерализирана вода. Курортът е с международна известност. От май до края на септември се посещава от много български и чуждестранни летовници. Плановата композиция на "Слънчев бряг" е развита успоредно на плажната ивица. Сградите са разположени свободно в паркова среда. При изграждането на комплекса са запазени дюните и съществуващите дървесни насаждения, които са допълнени с южни видове. Очарователно е разнообразието на сградите - 1 - 2-етажни постройки, в които е търсена интимност и романтика, и многоетажни хотели, развити около вътрешни дворове по подобие на манастирски комплекс. Това придава на курорта жизнерадостен архитектурен образ.

Обичате историята и красотата-посетете Копривщица

Елица Йорданова

Копривщица е българско планинско градче с богата история и китна природа. Къщите в стар стил и калдъръмените улици карат сърцето да бие по-силно. Атмосферата ви връща в миналото. Можете да разгледате десетте къщи-музеи, сред които на Бенковски, на Дебелянов, на Каравелов, на Каблешков и Ослекова къща.Туристът може да се наслади на многобройните архитектурни и исторически паметници, а се разходи в гората, да отдъхне в някое от уютните ресторантчета с битова атмосфера и да опита от прекрасните народни ястия. Гостоприемните копривщенци предлагат квартири под наем, туристически спални и хотерчета с модерно обзавеждане.
Градът има своя полумитичен първоосновател. Според преданието и според съществуващият до началото на 19 век султански ферман са отдадени права на една българка-болярка, дошла от село Рила. Нейни потомци са прочутият копривщенски род Султанековци. Ако се запитаме обаче възможноли е една провинциална болярка да се домогне до едни наистина изключителни правдини, скрепени със султанска заповед, отговора със сигулност ще бъде-едва ли! Но факт остават и получените права-турчин е нямал право да се засели в Копривщица, нямал е право да язди през нея на кон. Копривщица не е плащала никакви данъци, освен един данък-дарение към джамията Фетхие, към която е имало приют за бедни. Градските първенци са носели "отличителни шапки", които със султанско съгласие са ги отделяли от руммилета. Копривщенци са имали право да носят цветни дрехи, орьжие, а също така да яздят коне, неща позволени само на мюсюлманите.
Дру го по-правдоподобно предание гласи, че първите заселници в Копривщица, извоювали и султанското дарение, са първенци дошли от Търново. Изглежда, че между търновския двор итози на султаните в Одрин са съществували трайни договори, скрепени и чрез женитбата на султан Мурад и сестрата на цар Иван Шишман -Кера Тамара. В тези договори вероятно е било предвидено да се оставят някои островчета земя на номинално ползване към султана. Копривщенските първенци са имали и свободен достъп до султана, където са ги посрещали с уважение. Други доказателства към това предание са, копривщенския говор, който твърде много напомня търновския, както и удивителната архитектурната прилика между старите копривщенски къщи и търновските болярски къщи. старите копривщенци, както са представени в писмените паметници и спомени, са били хора достолепни с вродено чувство за достойнство и стремеж към красотата, което идва от тяхното изначало, от старата и благородна семка на някогашните търновски родове.
Интересно е и самото име Копривщица, чиято етимология и досега не е убедително изяснена. В турските архиви селището е наричано Аврат алан (женска поляна, село), което има връзка с преданието за създаването му. За самото име Копривщица вероятностите са изключително много. А по-точно, че от торта на овцете и говедата, на това място е израстнало много коприва. Друга възможност е, че името на селището произхожда от "куп речици", тъй като на мястото се вливат в р.Тополница няколко малки реки. Названието на Копривщица може и да е от гръцки произход, а именно от думата копрос, която означава тор, торище, тъй като се знае, че там са ходили не само български пастири, а и власи-каракачани, които са говорили развален гръцки език. Ако се приеме за вярно, че старото име е Коприщица и се тълкува като чисто българско име, то неговият произход по-лесно би могъл да се свърже с растението копър-коприще, място, където расте копър. Писмени сведения от преди триста години показват старото име Коприщица. Поправката Копривщица с "в" е направена към края на 18 век.
Ако обичате историята и предизвикателствата, уюта и красотата Копривщица е мястото, което ще ви хареса да посетите. А сега няколко думи за старите копривщенци. Те са обичали да се носят красиво, богато, да притежават скъпо оръжие, да яздят добри коне. Строили са просторни и удобни къщи, стенописани и с резбовани тавани. Тези къщи твърде много напомнят на княжески домове. Копривщенци са горди хора със самочувствие, властни, свикнали са сами да управляват своя живот. Само в Копривщица през Възраждането е и мало специална пристройка за прислугата. Самата прислуга е държана за "салтанат". И това не е било празна надутост, опит да се смае светът, а начин на живот.
Малко е да се каже, че Копривщица е хубава. Тя векове наред се е трудила, за да бъде хубава - целенасочено, уредено, с ясен план. Хубостта на гразда е била обществено дело. Общинските управници отлично са знаели как да употребят всеки грош. В Копривщица улиците са калдъръмени, има многобройни каменни чешми и здрави мостове.
Изключително интересна е институцията на общинските деятели. Те са били и законодатели, и изпълнители, и финансити. С висшето им съгласие например могло да бъде решено църковните имоти да преминават във владение на училищата. Отнемането на църковни имоти, за да служат приходите им за граждански цели е едно пионерско решение, което копривщенските управници взимат още в зората на нашето пробуждане, взето самостоятелно, без да се пита нито султанът, нито коя да е власт. Няколко средногорски баира са очертавали границите на тази миниатюрна република. Представители на официалната власт във Възрожденска Копривщица са били мюдюринът и няколко заптии. Те обаче по-скоро са били няколко цветни ориенталски петна, отколкото реално действаща власт в градчето. Та мюдюринът по някакви стари ферманни права, дадени на копривщенци, е пращал ханъмата си да ражда недалеч от града, защото се е боял да не разсърди висшите управници на селището.
Строг порядък, самоуправление, демократизъм - това характеризира политическия живот на Копривщица от онова време. Републиканският дух иде още от първите години на робството. Първоначално болярите, получили султански ферман, са управлявали феодално. Бавно, за век-два копривщенци се освободили от деспотията на феодалния род, който поради липса на българска държавна институция не е могъл да оцелее като управник на селището. Може би това не е станало съвсем безболезнено, тъй като никой не си отива доброволно от властта. Възможно е да е имало някакви сблъсъци, за които обаче до нас не са достигнали сведения. Едно обаче е неоспорим факт - през 19 век гпадът се развива почти без намесата на османската власт, като своеобразен средногорски град-държава със свои закони, задължителни за всички, и строги наказания за тези, които не ги спазват.
За Копривщица никога не може да се каже всичко. Това е наистина неповторим град със своята история и архитектура, със своите хора - някогашни и сегашни.

Витоша - зеленият оазис на софиянци

Витоша е купообразна планина, част от Преходната блоково-разломна област. Издига се над Софийската, Пернишката, Самоковската котловина и съседните планини Люлин, Верила и Плана. Площтта и е 278 кв. км, а средната височина 1500 м. Планината е със стръмни склонове откъм Софийското поле. Характерни за Витоша са каменните реки - морени. Оттук извират Струма и други реки. Наброяват се около 1500 вида висши растения. Има множество почивни домове, хижи, хотели, метеорологична станция. Построени са няколко лифта. Планината е национален парк.
Едни от най-предпочитаните маршрути за туризъм в почивните дни за софиянци са Витошките. Два са основните начина за проникване с автомобил в недрата на Национален парк Витоша - пътищата до Алеко и до Морените. Автобусите се взимат от Дървеница, Овча купел и Хладилника. Удобни са и лифтовете, сред които най-модерен е Симеоновският. Самата планина е истински рай за пешеходен туризъм и неколкодневен отдих в хижа или хотел.

Белинташ - българският Стоунхендж

Благовеста Стойнова

Близо до Асеновград, в сърцето на Родопите – най-мистичната българска планина, се намира месността Белинташ. Някога, в древни времена, още преди Христа, тя е била голямо езическо светилище, средище на тракийското жречество. Оттук прадедите ни призовавали помощта на боговете си в трудни моменти. Странните каменни фигури на обграденото от върхове плато силно напомнят за каменното светилище на друидите в Стоунхендж, Англия. Огромна скала с профил на воин – “Стражът на светилището”, пази от векове тайните на загадъчното място. Под краката на каменния пазител скалната плът е издълбана от две ритуални щерни с вода – в едната от тях се оглеждала Луната, а в другата – Слънцето. Множеството кръгли отвори в скалите допълват пейзажа.
Едни учени разчитат името на месността като “Камъкът на войната”. Древните летописи разказват, че преди векове за Белинташ се водили дълги войни между беси и одриси. Оттам дошло и името му. Според други учени латинско-турското наименованието означава “Белият камък”.
Предназначението на родопския Белинташ, както и това на английския Стоунхендж, и до днес остава загадка за учените. Астрономите твърдят, че кръглите скални отвори представляват създаден от древна цивилизация небесен атлас, отразяващ разположението на съзвездията. Историците обаче смятат, че многобройните скални отвори са ямки, в които древните траки извършвали огнени ритуали. Всеки новопровъзгласен жрец правел прорицанията си на една от тях. По пламъка, който избухвал при изливането на вино над жертвения олтар, те предричали бъдещето.
От далечните времена на траките са и многобройните археологически находки в месността – сребърната оброчна плочка от с. Мостово с лика на върховното тракийско божество Сабазий, съкровището от златни монети с лика на Александър Македонски, открито край с. Тополово.
Преди траките, в още по-далечни времена по тези Атлас е живяла и друга древна цивилизация, наречена от учените “Екс Балканс лукс” – “Светлината на Балканите”, която прекъснала по неизвестни причини съществуването си 4 –3 хил. г. пр. н. е. С настъплението си християнството унищожава всички езически средища по земите ни. На мястото на всяко езическо светилище християните строели свое. В района около Асеновград има 250 църкви, тук се намират Бачковският манастир и Кръстова гора (в която са заровени, за да бъдат спасени, кръстовете на разрушените от турците православни храмове). Всички тези християнски обекти, превърнали района в съвременен Ерусалим, са издигнати на мястото на езически светилища. Мисията им била една – да се противопостави на голямо езическо средище голям православен център. Езическите светилища, които не могли да унищожат, християните анатемосвали. Затова Атлас като Белинташ се смятат и до днес от местните хора за прокълнати.
Белинташ е загадъчно и противоречиво и затова особено привлекателно място. Астрономите виждат в него грандиозна древна астрономическа обсерватория, историците наричат скалния феномен езическа Кръстова гора, еколозите – несрещано природно чудо. Едни търсят в него следи от извънземни пришълци, други твърдят, че там се случват чудеса и компасът губи посоките на света. Екстрасенсите го посещават, за да се зареждат с енергия. Иманярите са привлечени от несметните богатства, скрити в древното светилище – легенда разказва за подарена на светилището от Александър Македонски 800-килограмова златна колесница, скрита в пещера.
Всеки намира своята причина, за да посети това магическо място в древните Родопи. Намерете я и вие и го преоткрийте за себе си.

Националният военноисторически музей съхранява българската идентичност

Биляна Цветкова

Националният военноисторически музей е създаден през 1916 г. Музеят събира и регистрира културни ценности, свързани с българската и европейска военна история. В него посетителите се докосват до най-богатите български колекции от оръжие, униформи, отличия, знамена, военни печати и снимки, които ни пренасят във времето на героизма, идеалите и патриотизма. Има проекти за разширяването на музея, за организиране не само на временни експозиции, но и на постоянни. Музейният екип възнамерява да превърне музея в средище на традиции, култура и образование, в желано място за децата и в туристическа забележителност.

Стара планина

Стара планина /стари имена Аемон, Хемус, Хем, Емус, Маторни гори, Балкан/ е младонагъната планинска верига на Балканския полуостров. Геоложки и морфоложки се дели на Предбалкан на север и Главна старопланинска верига на юг. Площта на планината е 11 596 кв. км., средната височина е 722 метра, най-голямата височина при връх Ботев е 2376 метра. Друго разделяне на планината е на Западна Стара планина, Средна Стара планина и Източна Стара планина. Западна Стара планина се простира до Златишкия проход, дълга е 190 км, включва Св. Николска планина, Чипровско-Берковска планина, Козница, Мургаш, Етрополска планина. Средна Стара планина се простира до прохода Вратник, дълга е 185 км и е най-висока. Включва Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченско-Тревненска и Елено-Твърдишка планина. Източна Стара планина е най-ниска, с дължина 155 км. Разделена е от долините на река Камчия и Хаджийска на Матор и Удвой планина. Матор планина включва Котленско-Върбишка, Еминска и Камчийска планина. Удвой планина включва Сливенска, Стидовска, Карнобатско-Айтоска планина и Гребенец. Един от най-престижните маршрути, проверка за опитни планинари, е маршрутът Ком-Емине, който включва цялата дължина на Стара планина - от връх Ком на Сръбската граница до нос Емине на Черно море. Дължината на маршрута е над 500 км. Обикновено преходът трае десетина дни.

Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница е тракийска куполна гробница от края на 4 и началото на 3 век преди новата ера. Открита е през 1944 г. в Казанлък. Гробницата се състои от правоъгълно преддверие, изградено от ломени каменни блокове, от тесен коридор и кръгла погребална зала с кошеровидна форма от изпечени тухли. В коридора са изписани растителни мотиви и военни сцени от живота на погребания тракиец. Долната половина на гробницата е украсена с черни, бели и червени полета, а горната - с фриз, изобразяващ три надбягващи се колесници и уникална живописна сцена на погребално угощение. Великолепните стенописи в погребалната зала и коридора, изобразяващи символично сбогуване с тракийския владетел, са датирани към 60-те години на 3 век преди новата ера. Те са важен източник за проучване на тракийската култура и изкуство през елинистичната епоха и на генезиса на елинистичното изкуство.
Тракийската куполна гробница край Казанлък е един от осемте български обекти, включени в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Тя е уникален паметник на цивилизацията на траките – древните обитатели на българските земи, единственият на Балканите с изцяло запазена живописна украса. Строена е по времето, когато този загадъчен народ достига своя най-голям разцвет – между края на и началото на век преди Христа, при управлението на Севтес Гробницата се състои от четириъгълно преддверие от ломени каменни блокове, свързано чрез тесен коридор (дромос) с кръгла погребална камера от изпечени тухли, покрита с купол. Дромосът и погребалната зала са покрити с великолепни стенописи, изобразяващи символичното прощаване с тракийски владетел, отправил се към царството на Хадес.
Фризовете в дромоса възпроизвеждат срещата между две войски и очевидно намекват за важно историческо събитие, в което е взел участие и погребаният в гробницата владетел. Предадени са два момента от тази среща. Единият – по левия склон на свода, другият – по десния. Двете симетрични композиции са разположени над цокъл от помпейскочервени пана и фриз от растителни орнаменти.
В кръглото помещение, върху горната част на купола, един над друг са разположени два фриза, от които долният съставя главната украса на гробницата.В центъра му са представени фигурите на двойката, в чиято чест е издигната гробницата – тракийски владетел, седнал пред масичка, отрупана със сладки и плодове, и съпругата му, седнала на трон. Двамата са със златни венци на главите. Мъжът държи в едната си ръка чаша, а в другата е взел ръката на своята спътница. Мотивът за подаващите си ръце покойници е заимстван от гръцките надгробни плочи от онова време. Там, както и в Казанлъшката гробница, той изразява прощаването и раздялата с мъртвия.
Гръцко влияние се долавя и в представянето на гънките на дрехите и трона на тракийската принцеса. Встрани от двамата покойници с размах е представено шествие от дарители – поднасяща плодове жена, прислужница, носеща сандъче за дрехи и кутия за накити, друга, носеща воал, две свирачки, прислужник с кана и чаша в ръце, коняри, водещи коне, и колар с колесницата на мъртвия. Подобни шествия са чест мотив в гръцките надгробни плочи от онази епоха, но идеята за тях не е гръцка, а идва от източната (персийската) скулптура. Горният фриз на куполното помещение представя състезание с колесници – три гонещи се колесници и техните водачи с развети дрехи. Безспорно живописта в Казанлъшката гробница е от едно и също време, но най- вероятно е изпълнена от двама различни художници. За това подсказва различният почерк при изпълнението настенописите от централния фриз и тези, в другите части на гробницата. Централният куполен фриз се отличава с простото, но изящно предаване на формите на човешките и животинските тела, в умелото използване на светлината и сянката, в майсторското предаване на полусенките чрез ограничен брой цветове.Тракийската гробница край Казанлък съхранява което недвусмислено говори за приобщаването на Тракия към културата на Източното Средиземноморие. Тя е продукт на изискванията на едно висококултурно тракийско общество.

Българското Черноморие

Ценка Стойнова

Едно от най-големите богатства на България е Черноморското крайбрежие. Бреговата ивица се простира на 380 км, а общата площ на плажовете е 1600 ха. Близо 90% от плажната ивица се използват за туристически цели. Морският туризъм е съсредоточен предимно във Варненска и Бургаска област с главни градове съответно Варна и Бургас. Те са важни административни, икономически, транспортни и туристически центрове. И в двата града има международни летища. На 90 км от Варна се намира курортното селище “Русалка” – едно прекрасно съчетание на природа с оригинална архитектура. Още по-прекрасен е един от най-големите и разкошни морски курорти – “Албена”. Намира се на ЮЗ от гр. Балчик, при устието на Батовска река. Комплексът привлича с обширната плажна ивица, ситния пясък и полегатото морско дъно. Разполага с около 50 хотела, три курортни селища, около 100 бунгала, множество ресторанти, развлекателни съоръжения и съвременна спортна база – футболни игрища, открити и закрити басейни и тенискортове, модерна конна база, много плажни игрища за волейбол и футбол. Комплексът предлага и балнеолечение. На 10 км от Варна, почти върху морския бряг, в центъра на естествения парк на курорта “Св. Константин” се намира един от най-големите и разкошни хотели – Гранд хотел “Варна”. Той предлага първокласни условия за почивка и разполага със съвременни технически средства за успешно провеждане на регионални и международни конгресни мероприятия. Интересен туристически обект е и гр. Несебър – един от най-старите градове в България, живописно разположен на континента и на малък скалист полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак. Край двата залива има обширни плажове със ситен жълт пясък. В града витае духът на различни епохи и събития. Запазени са части от крепостната стена и портата ( III –IV в.), черкви от VI, XI и XIV век с керамопластична украса на фасадите и ценни икони, двуетажни къщи с интересна архитектура. Разкрит е некропол с много златни накити, гръцки вази и др. На 6 км СЗ от Несебър край обширен залив е красиво разположен курортният комплекс “Слънчев бряг”. Той е един от най-модерните курорти в страната. Разполага с повече от 100 хотела, шикозни заведения и развлекателни съоръжения, съвременна инфраструктура и спортна база. Недалече от “Слънчев бряг”, в голям залив, живописно е разположен друг морски курорт – Дюните. Курортът привлича със слабо наклоненото си морско дъно, с обширна плажна ивица и дюни със ситен кварцов пясък. На 33 км ЮИ от Бургас, на Созополския полуостров красиво е разположен Созопол. Градът има множество архитектурни и исторически паметници. Край града има обширни плажове със ситен жълт пясък и слабо наклонено дъно. Южно от него се намира курортът “Каваците”. Всяко лято в Созопол се провежда артфестивал “Аполония”. Не е за пренебрегване и Международният младежки център в Приморско – идеално съчетание от свежестта на дъбова гора, кристално чиста морска вода и обширна пясъчна ивица. Центърът предлага прекрасни условия за пълноценна почивка.

Леденика

Ценка Стойнова

На 17 км западно от гр. Враца се намира една от най-посещаваните пещери, обявена за национален обект – Леденика. В преддверието на пещерататемпературата на въздуха и през зимата, и през лятотое отрицателна.Това обуславя присъствието на ледени образувания, които първи посрещат посетителите и дават името на цялата пещера.
В Леденика има няколко големи зали, в една от които се бистрее малко езерце. Залите са свързани с галерии, чиято обща дължина е 239 м.
Наситените с калциев бикарбонат водни капки, които са успели да преодолеятпритегателната сила на пещерния таван, са застинали по пода на пещерата в остри израстъци – безброй сталагмити с причудливи форми и различни размери. А онези от водните капки, които са останали в плен на тавана въпреки своя устрем надолу, са увиснали в разнообразни висулки – сталактити. На Атлас сталагмити и сталактити се съединяват в огромни колони – сталактони, които като митичните атланти крепят пещерата. Когато нахлуе електрическата светлина, вълшебството е неописуемо. Посетителят замира пред това творение на природата.

Величествен тракийски храм край Старосел

Благовеста Стойнова

През пролетта на 2000 г. ст.н.с. д-р ГеоргиКитов започва проучване на централната надгробна могила от археологическия комплекс в района на пловдивското село Старосел. Проучването установява грандиозно тракийско култово съоръжение без аналог на Балканите. Паметникът не е просто затворена гробница, каквито са намирани досега, а представителен храм, функционирал пълнокръвно в древността. Сградата впечатлява с внушителните си размери и уникалната си архитектура. Изградена е от огромни каменни блокове, захванати с метални скоби, залети с олово за здравина. Три стълбища водят към входа – едно централно и две странични. Предполага се, че “парадният вход” бил за владетеля, а страничните – за простосмъртните. Релефните орнаменти на фасадата, оцветени в черно и червено, смайват със съвършената си изработка. Коридор, дълъг 17 м, широк 6 м и висок 5 м, води към две погребални камери – правоъгълна и кръгла, във вътрешността на могилата.Д-р Китов смята, че находките от храма могат да преобърнат схващанията за цивилизацията на траките. Ученият е категоричен, че сградатае била конструирана като храм за постоянно ползване, а впоследствие е превърната в гробница. Доказателство за това са дъгообразните улеи върху прага на входа. По тях се плъзгали тежките каменни врати при отваряне и затваряне. Според Китов това е неопровержим аргумент, че траките не са били варвари, а прецизни архитекти с големи художествени, технически и строителни възможности. Сградата е сравнима със съкровищницата на Атрей в Микена, но е много по-изящна. Показва прилика и с Мезешката гробница, но е много по-представителна, твърди Китов, който е проучвал и долината на тракийските царе край Казанлък. Представителността на Староселския храм е на път да докаже, че Панагюрското съкровище е изработено в Тракия, смята откривателят на уникалното съоръжение. Той намира поразителни прилики в сцени, изобразени на една от амфорите на съкровището, с украсата в този храм. Преди 20 години той твърди същото след открития в могила край Стрелча. Сега обаче според него се появява ново потвърждение на хипотезата му, че прословутото съкровище е изработено тук, а не е внесено от Гърция. Китовтвърди, че храмът е строен по времето на одриския цар Ситалк, управлявал земите от устието на Дунав до устието на Атлас през 445 – 424 г. (V в.) преди Христа. Само могъщ владетел като него би могъл да построи такова гигантско съоръжение, смята откривателят му Професор Маргарита Тачева от Катедрата по тракология в Софийския университет също разглежда обекта като най-големия архитектурен паметник на територията на Одриската държава. Тя обаче отнася датировката му след средата на IV век преди Христа, опирайки се на част от находките, които са от времето на Лизимах. Историкът Божидар Димитров пък допуска, че гробницата е от времето на първия одриски владетел Терес. Както и да спорят учените обаче, налице е величествен древен паметник, превърнал се вече в притегателно място за туристи от цял свят.

Предела - между Рила и Пирин

Биляна Цветкова

Седловината Предел впечатлява туристите с красивата си природа. Местността ивма богата история и приютява от 1962 година насамсъборните надпявания "Пирин пее", в който взимат участие народни таланти от пиринския край. Предела е границата между двете най-високи планини в България - Рила и Пирин. Разположена на 1140 метра надморска височина, седловината е дълга около 7 километра. Известен с обширните си поляни, прохладните си гори води и благоприятния си климат, районът е обявен за климатичен планински курорт. През 1878 година по време на Кресненското въстание тази местност е била опорен пункт на четиата на Бано Маринов. А на 16 септември 1901 година при местността Подпряната скала е била пленена американската мисионерка мис Стоун от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев. Освен с богатата си и вълнуваща история и с красивата си природа, Предела е и звестен и с туризма си. Тук има няколко ведомствени почивни станции, къмпинг с бунгала и ресторант, отворен през цялата година. През 1985 година е построена хижа "Предела" - едноетажна сграда с 30 Атлас, разпределени в двойни и тройни стаи. Хижата се намира на 24 км от Симитли и на 12 - от Разлог. Неповторимо преживяване за за любителите на планинския туризъм е маршрутътт Предел- езеро Сълзица - хижа Яворов. Продължителността му е около 5 часа и 40 минути. Тръгва се от автобуснатат спирака на Предел към Разлог. Минваа се покрай Кулата - историческа местност, чието име идва от някогашна стражева кула. В близост до сградата на горско стопанство "Разлог" се вижда построената през 1981 година чешма в чест на 1300-годишнината на българската държава. По-нататък маршрутът минава покрай местностите Тишето и Кулиното, пресича Кулина река и след около два часа път се достига резерватът Баюви дупки-Джинджирица. Тук природата е изключително красива и умората изчезва при вида на вековната букова гора, която в продължението си нагоре преминава в беломурова.
Туристите, които предпочитата да отидата направо към хижа Яворов, след изкачването на връх Гърбец трябва да поемат на югозапад и да слязат на голямата поляна в местността Падината. Тези, които искат да видят живописното езеро Сълзица, продължават по ръба на върха и след 15-минутно изкачване в югозападна посокаизлизат на източния край на езерото.
Сълзица е най-северното езеро в Пирин с размери 100 на 80 метра и дълбочина 2 метра. Разположено е в малък вторичен циркус по южните склонове на връх Гърбец. Подхранва се от снежни преспи през зимата и валежи през останалите сезони. Езерото е истинско доказателство дза съвършенството на природата.
Слизането към Падината става по левия склон на извиращия от езерото поток. Стига се до разширението на Бяла река - отлично място за почивка след продължителния преход. Десният бряг на реката стига до широка пътека която води до връх Окаден /2475 м/. По югоизточния му склон се стига до местността Поляните, където е построена и хижа Яворов - крайната точка на маршрута.

Боянската църква

Боянската църква е средновековна църква от 11-12 век, разположена недалеч от София. В двуетажната семейна църква-гробница, на стенописи от 1259 година са изобразени прекрасни портрети на царя Константин-Асен Тих и неговата съпруга Ирина, а също на ктитора севастократор Калоян и жена му Десислава. Те притежават не само историческа, но и художествена ценност.

Регионът на Сандански - балнеоложки рай

От незапомнени времена тази част на България е била известна с великолепната си природа. Хората са идвали тук от далечни Атлас да търсят здраве и дълголетие. Под влиянието на Средиземно море климатът тук е изключително мек. Пролетта започва рано през април, а есента продължава до декември. Общо през годината се събират 2450 часа слънчево време. Лятото е горещо, а зимата - с температури около нулата. Оносителната влажност на въздуха е 66%. Въздухът е изключително чист. Околността е покрита с безкрайна зеленина.Но може би най-уникалното богатство са хипертермалните минерални извори с температура на водата между 42 и 81 градуса по Целзий. Те носят здраве и слава на този район като балнеоложки център.
Център на региона и град Сандански, разположен в подножието на Пирин, на 224 м надморска височина, край брега на река Санданска Бистрица. Туристически флагман на града е четиризвездният хотел Сандански. Кацнал като бяла птица сред зелените хълмове, той се вижда от всички части на града. В парка зад хотела се срещат много редки за България растителни видове. Хотелът разполага с 320-местен ресторант, Виенска сладкарница, множество маллки барове, 285 елегантни стаи, сред които стаи със специална растителност за астматици, луксозни апартаменти, салон за красота,нощен клуб с програма, екзотичен индийски ресторант, три конферентни зали с приблизително 200 Атлас и още много екстри. Оборудваният медицински център има най-съвременна апаратура и предлага кинезитерапия, фитотерапия, масажи, програма за астматици, за възрастни хора, програма анти-стрес и много други. Спортният център предлага целогодишни открит и закрит басейн с минерална вода и подводен масаж, сауна, тенис-корт, кегли. Освен на природата и гостоприемството на санданчани, гостите на града могат да се насладят и на излетите до близки Атлас. Ценителите на виното и възрожденските старини и природните феномени могат да отидат до Мелник и мелнишките пирамиди. На 6 км от Мелник пък е Роженският манастир с уникални икони от 13 век. Градът е врата към националния парк Пирин. От Сандански са близко също Рилският манастир и Рупите - уникална местност с църква, издигната от феноменалната българска пророчица Ванга.

Балабановата къща

Балабановата къща-музей в Стария Пловдив /ул. "Стамат Матанов" №51, тел. 627-082/ е уникален паметник на Възрожденската ни архитектура, приютил ценни експонати от българския бит и култура от края на Турското робство. Къщата е построена в началото на 19 век. На първия етаж е представена постоянна експозиция на съвременна живопис. На втория етаж е съхранен оригиналният интериор. Посетителят остава прехласнат пред уникалните резбовани тавани в многобройните помещения на чорбаджийската къща, притаява дъх от досега с историята.

Банско

Елица Йорданова

Банско е градче с вълнуваща история и забележителна архитектура. Разположено в разложката котловина върху наносния конус на река Глазне, това магическо местенце очароваи запленява посетителите с хубавата си природа и кристално чистия си въздух. Градът е възникнал през 9-10 век. Споменава се за първи път в турски документ от 1576 г. Днес Банско е осеян с множество архитектурни и исторически паметници - къщата-музей на Никола Вапцаров, къщата-музей на Неофит Рилски и други възрожденски къщи - Велянова, Молерова, Тодева, Радонова ... Внимание привличат и църквата "Св. Богородица" с пекрасната резба на иконостаса и църквата "Св. Троица" с красиви стенописи. Хубаво е да се видят и часовниковата кула-камбанария, бюст-паметника на Яворов и мястото на родната къща на Паисий Хилендарски. Банскалии са трудолюбиви и предприемчиви. Още през Възраждането са търгували с тютюн, памук и афион в Сърбия, Будапеща и Виена. Връщали се с дисаги, пълни със сребърни минци и златни лири. "Златният век" на градчето е през втората половина на 18 век. Тогава се налага и прочутата Банска художествена школа. Жителите на Банско са и с буден дух. Участват дейно в Крененско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание. През 1896 г. учител в града е бил Гоце Делчев.
Банско е важен туристически център. Разполага с множество хотели, туристически спални и почивни станции, вратите на които са винаги широко отворени за многобройните почитатели на историята и красивата природа. Маршрутът Банско - хижа Бъндерица - хижа Вихрен позволява на туриста да се полюбува на естествената красота на природата. Маршрутът поема на юг по улица "Пирин", след това навлиза в парка Пирин и минава покрай местността Мъртва поляна и трите Бански минерални извора. С навлизането в Бъндеришката долина се минава през Меча поляна, където разпръснати каменни плочи останали от някогашния Бъндеришки ледник. Пътеката пресича склоновете на река Палашица като вляво остава дълбокия Бъндеришки каньон. Той е известен с многото бързеи и водопади, сред които водопада Бъндеришки скок, висок 11 метра и обявен за природна забележителност.
Хижа Бъндерица включва стара и нова сграда. Старата е построена на през 1915 г., а Новата сграда е построена през 1982 г. Забележителности в близост до хижата са пещерата Нишата, Байкушевата мура, която е рядък представител на черната мура н авъзраст 1200 години, с обиколка 7.80 метра и височина 20 метра.
Хижа Вихрен е построена на 1950 метра надморска височина върху скален праг на левия бряг на река Бъндерица. От нея се открива красива гледка към връх Вихрен и езерото Окото. Едно след друго по маршрута се нижат Атлас, които зареждат с положителна енергия и вливат у човека сила.

Трявна - град с неповторим чар

Град Трявна е разположен в Северното подножие на Шипченско-Тревненския дял на Стара планина. Има към 15 000 жители, гара на ж. п. линията Русе-Подкова. Развива мебелна, текстилна и трикотажна промишленост, но чарът му е в туризма. Градът е планински курорт и център на познавателен туризъм, с много паметници от възрожденско време. Известен още от 12 век като Търавна, през 18-19 век той става занаятчийски, търговски и културен център, където се ражда прочутата Тревненска художествена школа. Запазени са къщи и черкви от Възраждането със забележителна дърворезба. Има музей на резбарското и зографското изкуство и множество къщи-музеи. Оттук е родом и Пенчо Славейков. Ако имате желание да посетите Трявна през уикенда, имате много варианти за нощувка. Можете да изберете например тризвездния хотел "Ралица", разполагащ с 36 стаи и 9 апартамента, ресторант, бар, фитнес, сауна, джакузи,стрелбищен комплекс, зала за конференции. Друг вариант е тризвездният "Трявна", който предлага 54 двойни стаи, 5 апартамента, ресторант, кафе-сладкарница, магазин за сувенири, дневен бар и зала за конференции. А през деня едва ли ще скучаете, потопени в самобитната атмосфера на градчето.

Върховете на Пирин

Биляна Цветкова

Главното било на Пирин е покрито с над 40 върха с надморска височина над 2500 метра. Край тях са пръснати множество циркуси и около 60 процента от езерата на тази величествена планина. Красотата по тези Атлас е в изобилие, а природата тук е по-близо от всякъде другаде.
Връх Пирин, висок 2593 метра, е най-северозападно разположеният връх от главното било на планината. Склоновете му са покрити с клекови гори, което го прави труднодостижим и още по-примамлив. От него се виждат други пирински върхове, Рила и седловината Предсела на север, а на юг и запад - Беласица и планините Малешевска и Огражден.
Връх Плешки, висок 2564 метра, носи името си от една история, която местните хора разказват. Когато в подножието му четата на Яне Сандански се срещнала с турска потеря, точен изстрел на войводата уцелва турския главатар в плешките и прекратява преследването.
Връх Гърбец, висок 2597 метра, е един от най-добре оформените пирински върхове. Гранитната му снага завършва с обла площадка, от която се открива неповторима гледка във всички посоки. На юг от върха е Белоречкият циркус с езерото Сълзица, най-северното в Пирин.

Троянският манастир

Троянският манастир се намира на 10 км югоизточно от Троян. Основан е в края няа 16 век. Тук има каменна черква от 1785 година, разширена и украсена през 1835. Изписана е през периода 1848-49 година от Захари Зограф и Димитър Зограф и украсена с дърворезба. През Възраждането е средище на революционна дейност. През 1872 година тук е основан от Левски революционен комитет.

Казанлък

Казанлък е разположен край река Тунджа, в Казанлъшката котловина. На седем километра от него се намират останките на древния тракийски град Севтополис. Градът е известен като Акджа от 1430 г. През Възраждането е културен и просветен център. Казанлъшката котловина е подбалканска котловина, между ридовете Кръстец и Межденик. Тук текат реките Тъжа, Габровница и Стара река. Има наносни конуси, въглища, минерални извори. Климатът е умереноконтинентален, с температурни инверсии. Отглеждат се технически култури и овощни насаждения. Главно селище е град Казанлък. “Плануваме да започнем туристическа обиколка сред пет от най-атрактивните тракийски гробници”, заяви Косьо Желев, директор на историческия музей в Казанлък. “Надяваме се последните открития да отворят малко кесията на държавата” - твърди той, визирайки откритията в долината на тракийските царе тази година от екипа на проф. Георги Китов. В района на Казанлък се намира и прочутата Казанлъшка тракийска куполна гробница

Долината на тракийските царе

Долината на тракийските царе включва около 1500 гробници на тракийски владетели. Наскоро именно там археологичната експедиция на проф. Георги Китов откри кръгла маска от масивно злато, тежаща 619 грама, изобразяваща лицето на тракийски цар и датираща от 5 век пр. н. е.
"Това са най-големите археологически разкопки от 15 години насам и не е изненадващо, че находките са поразителни. Всъщност България е една от люлките на културата на Стария континент. Първата добре развита човешка цивилизация тук датира отпреди 6 хиляди години" - коментира Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, откритиято на екипа на Китов, който тази година изследва 7 гробници на тракийски царе и откри там декоративна керамика, бронзови, златни и сребърни предмети.
Много малко информация е оцеляла до днес за траките, които според специалисти са населявали териториите на днешните България, Румъния, Македония, Сърбия, Северна Гърция и Европейската част на Турция още от 4 хилядолетие пр. н. е. докато са били погълнати от Римската империя през 46 година.
Траките не са оставили писмено наследство и археолозите допълват знанията си от други култури от същото време – гърците, които са възприемали траките като варвари. Древният историк Херодот ги описва като “свирепи, гладни за кръв войни”, които са уважавали единствено боговете на войната и виното и са нападали и ограбвали покрайнините на Древна Гърция и Римската империя.
Живеейки близо до Азия, траките често са имали контакти с велики древни цивилизации, които са минавали през земите им: перси, скити, гърци, келти, римляни и дори египтяни.

Бургас

Един очарователн Черноморски град. Разположен в Бургаския залив. Център на туризъм, корабоплаване и нефтохичмическа промишленост. Основан е през трети век. Като Бургас е известен от 1676 година.

Ропотамо

Народният парк Ропотамо заема 500 хектара, от които 130 хектара резервати. Обхваща долното течение и устието на река Ропотамо и морски остров. Включва пясъчни дюни, блата и гори. Резерватите са четири. Най-голям от тях е Аркутино - 100 хектара. То включваблато с водни лилии и тръстикови масиви и заливна гора.

Созопол - древната Аполония

Созопол е сред най-старите европейски градове. Основан е в древността от милетски колонисти като Аполония. Името Созопол - град на спасението - получава през 4 век. Включен е в българската държава през 813 година. Неколкократно минава от българско във византийско владение. През 13-14 век е богат български град. Превзет е от турците след 1371 г. В града има некропол от 5-3 в. пр. н. е.

Начало***Европа

България -- Резервации --

Flights ***Hotels

Начало***Европа

За контакти
www.psp-ltd.com
Езици
Английски
Търси в Интернет
Google
Държавни институции
Правителство
Президент
Конст. съд
Върховен адм. съд
Държавни агенции и комисии
За българите в чужбина
За инвестиции
За закрила на детето
"Гражданска защита"
"Държавен резерв и запаси"
За енергийно регулиране
За стоковите борси и тържищата
За професионално образование и обучение
"Дипломат. имоти в страната" ЕООД
За ядрено регулиране
За национален строителен контрол
За малки и средни предприятия
Профилактика на СПИН и полово предавани болести
Съвет по етнически и демографски въпроси